Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— Бил, какво става с тая работа? — Няма нужда да уточнява повече. Тя продължава: — Трябва ли да спирам Кортни от училище? Според мен трябва.
Той се усмихва, за да я успокои, и казва, че не бива да се тревожи.
Но вижда, че думите са безполезни. Тя наистина е разтревожена. О, тя се страхува.
И докато й казва, че убийството на Гебън е изолиран случай, той забелязва и нещо друго. Вижда, че тя се възмущава от него.
От девет години Корд е полицай в малък град и това време е предостатъчно, за да се разбере двусмисленото обществено положение на ченгетата в градчета като Ню Лебънън. Хората тук го уважават, защото така са били възпитани от ранна възраст. Хора с дебели, нервни пръсти чукат по стъклата на колата и го питат за съвет, канят го на обеди в ротарианския клуб и си купуват фъстъци от него на есенните благотворителни базари. Те се шегуват, кимат му, ръкуват се с него и плачат на якото му рамо.
Но сега има дистанция, която е реална, голяма и изобщо не се стопява. Защото, макар Бил Корд да се бори да не достигне дългата ръка на злото до сърцето на това спокойно малко градче и макар Ню Лебънън да не заслужава съдбата на Източен Сейнт Луис или южната част на Чикаго, или Бронкс, то самият Бил Корд е доказателство, че съдбата на градчето се различава от другите само по степен, но не и по вид.
Това, което Корд вижда сега в развълнуваната, раздърпана блондинка Гейл Лин, натежала от картофен чипс, кола и готови сладкиши, гримирана неумело, ала добра майка и съпруга, е всъщност ненавист.
О, как се възмущава тя от него!
Защото сега трябва ежедневно да се бори, сред шума от телевизионни сериали, със съпруг и дъщеря, за да се заключват вратите и укрепват прозорците, да се придружава младото момиче при излизане навън, какви маршрути да избират към работа, училище, магазини и обратно…
Защото утре сутринта Кортни, с пухкавите си ръце и ясносини очи може непредпазливо да влезе в училищната женска съблекалня, където един мъж дебне, стиснал тънка жица, предназначена за шията на младо момиче…
Защото животът за Гейл Лин Холкъм е вече неумолим наниз от товари и на нея несъмнено не й трябва и този: ужасяващият шепот, който с всеки ден все повече се засилва, че Бил Корд, седнал в безопасния си черно-бял додж, не успява да хване този маниак.
— Правим всичко възможно — казва в заключение Корд.
Светлината на светофара се сменя.
— Не се безпокой — добавя той и навлиза в кръстовището.
Тя не отговаря, а само свива устни и се взира в колата му, завиваща по „Мейн стрийт“.
12.
Специално за „Реджистър“ — детективи от шерифските управления на Ню Лебънън и на окръг Харисън са разработили портрет на така наречения „Лунен убиец“, който изнасили и уби двайсетгодишна студентка от Одънския университет на 20 април, според сведения на „Реджистър“.
Експерти по криминалистика докладват, че мъжът, чийто мотив вероятно е бил да извърши жертвоприношение с убитата като част от култов ритуал, вероятно е около двайсетгодишен, бял и живее на не повече от двайсет мили от мястото на убийството.
Може да произхожда от разстроен брак и поне единият родител навярно е бил деспотичен. Той е саможивец.
Не е известна религия или култ, където се практикува човешко жертвоприношение към луната. Това означава, че „Лунния убиец“ може да е създал своя собствена „религия“, подобно на Чарлс Менсън или Джим Джоунс. Луната може да е от значение, тъй като в митологията и в някои религии тя представлява жена. Именно от жени убиецът се страхува и ги убива.
Детективите разглеждат и вероятността неотдавнашното убийство да е свързано с ужасяващата смърт на друга студентка от Одън, Сузан Биаготи, 21-годишна, от Индианаполис.
Предполага се, че убиецът може отново да действа в нощта на следващото пълнолуние, сряда, 28 април. Полицията и охраната в Одън са засилили своите патрули и препоръчват на младите жени да избягват да излизат навън сами.
Корд пусна вестника върху бюрото на Джим Слоукъм и рече:
— Как е станало това?
— Хвана ме натясно. — Слоукъм се почеса по брадичката. — На Стив му хрумна да ме изпрати до Хигинс, за да говоря с момчетата от щатското управление. Стана просто спонтанно.
— Ти не огледа ли шосетата и търговския район, както те помолих?
— И това направих. Изминах почти двеста мили с патрулната кола. Нищичко не открих.