Урокът от нейната смърт [bg]

— В бъдеще няма да им вярвам на ония момчета от щатската служба — сериозно рече Слоукъм. — Ама никак.

Корд за момент се вторачи във вестника. Зацъка с език.

— Е, каквото станало, станало. Сега искам да отидеш по местата, където спират камионите, по шосе 116 и да разлепиш листовки, с молба за очевидци. Все пак това шосе води към междущатското, ако идваш от Холбъртън.

— Онзи град е почти замрял, Бил. Съмнявам се дали има някакво движение на камиони.

— Въпреки това, направи го. Ще донесат листовките от ксерокса днес следобед.

— Аха — рече Слоукъм.

Корд продължи към кабинета си. Там отвори прозореца. Преди още да седне, Т. Т. Евънс влезе, понесъл собствения си „Реджистър“.

Той каза ядосано:

— Изглежда имаме изтичане на информация.

Корд изсумтя и рязко затвори вратата.

— Това не се нарича изтичане, щом шерифът не възразява. — Той бръкна в кутията за входящи и видя записката на Слоукъм. Тя представяше в по-голямата си част същата информация, която беше в статията. Отгоре Слоукъм бе надраскал набързо: „Материал за размисъл“. Корд подаде записката на Евънс, който я прочете и рече:

— Уоткинс знае какво прави, но е твърде рано за този вид портрет. Очаквах нещо повече от него.

Корд кимна към кабинета на Рибън.

— Знаеш ли какво, Т. Т. — прошепна той. — Стив би изглеждал същински гений, ако залови култов убиец, ти как мислиш? Особено ако му прикачи и убийството на Биаготи.

— Сигурно — каза Евънс, — но все пак той не би провалил разследването само за да направи нещо подобно.

Корд сви рамене.

— Хванем ли престъпника, обзалагам се, че Рибън ще спомене Биаготи веднага на пресконференцията. А и с тая шумотевица около „лунния убиец“ той съзнателно отклонява вниманието от колежа.

— Защо?

— Ти не живееш в Ню Лебънън, Т. Т. Дявол да го вземе, колежът все едно че ни плаща заплатите. Ако Одън изчезне, какво ни остава? Страшно малко. Ферми. Няколко търговски фирми. Застрахователи.

Корд метна „Реджистър“ към кошчето за боклук. Започна бавно да крачи, но изведнъж рязко спря.

— Знаеш ли, не мога да оставя нещата така.

Евънс въпросително го погледна.

— Днес една жена ме заговори и тя бе така наплашена, сякаш убиецът тичаше по петите й. Току-виж някое вестникарче или млекар се приближи до нечия входна врата и като нищо могат да го застрелят. Кой ще се яви да свидетелства, ако всички се боят, че ще ги изкорми вампир или нещо подобно?

Евънс каза:

— Слуховете са вече в ход, Бил. Нищо не можеш да направиш.

— Да, така е.

Корд вдигна телефона. Обади се в „Реджистър“, а после в местната телевизионна станция в Хигинс. Попита ги за крайните им срокове за публикуване и дали биха се интересували от изявление на главния следовател по случая със студентката от Одън. Той си записа нещо и после затвори телефона. Евънс погледна към кабинета на Рибън и вдигна вежди.