Кралица на въздух и мрак [bg]

— Не. Не разбираш. Нарича се Мястото за съзерцание, защото в него има езерце, но то не е обикновено езерце. Някои го наричат Кухината.

О. Диего беше чувал за Кухината, тайна стая, където, говореше се, имало езерце, пълно с омагьосана вода. Да надзърнеш в нея, означаваше да надзърнеш в собствената си душа: да видиш всички злини, които си причинил, преднамерено или не.

— То е ужасно за всекиго — каза Дивя. — Ала някого от Дивия лов е в състояние да убие.

— Какво?

Свиха зад един ъгъл и бяха посрещнати от ярка светлина. Раян стоеше насред дългия коридор с мрачно изражение на лицето. На гърба си беше препасал огромен меч.

— Току-що влязоха в Кухината — каза. — Не можах да ги последвам… стилито ми не е у мен. Някой от вас носи ли своето?

— Моето е у мен — отвърна Диего и те прекосиха тичешком къс, спускащ се надолу коридор, отвеждащ до затворена двукрила врата. Отвътре долиташе силен смях.

Диего надраска набързо руна за отваряне, вратата зейна сред облаче ръжда и те нахлуха вътре. Кухината се оказа просторно помещение с гранитен под и без никакви мебели. Стените бяха от грапава скала, по която проблясваше слюда. В средата имаше езерце, облицовано с плочки, пълно с вода, толкова бистра и чиста, че бе като огледало. Върху пода със златни букви беше написано: И Бог отвори една кухина и от нея потече вода.8

— Е, слава на Ангела — провлачи Мануел, който се облягаше на отсрещната стена, с изражение на пълно безразличие. — Вижте кой дойде, за да ни спаси.

Зара се изкиска.

Беше заобиколена от група членове на Кохортата — между тях Диего разпозна неколцина ученици от Сколоманса и техните семейства. Малъри Бриджсток и Майло Колрид. Ануш Джоши, братовчеда на Дивя. Имаше и неколцина центуриони: Тимъти Рокфорд, Саманта Ларкспиър и Джесика Босежур стояха, подсмихвайки се, наблизо, докато Ануш влачеше Кийрън към езерцето в средата на стаята. Кийрън се съпротивляваше в хватката му, по лицето и ризата му имаше кръв.

— Справедливо наказание за принцчето, не мислите ли? — подхвърли Зара. — Ако погледнеш или се потопиш във водата на езерото, ще изпиташ болката, която си причинил на другите. Така че, ако е невинен, не би трябвало да има никакъв проблем.

— Никой не е толкова невинен — каза Раян. — Езерото трябва да се използва с мярка, та учениците да могат да открият истината в себе си. Не като инструмент за мъчения.

— Каква интересна мисъл, Раян — рече Мануел. — Благодаря ти, че я сподели. Само че не виждам Гладстоун да се е втурнал, за да ни попречи, а ти? Възможно ли е да не искаш да загазиш, задето си укривал елфически беглец?

— Мисля, че е интересно откъде знаеш толкова много за Кийрън — рече Дивя. — Възможно ли е да си знаел, че е тук, и да не си искал да съобщиш за това, за да можеш да го измъчваш и убиеш сам?

Права беше, помисли си Диего, ала нищо от това нямаше да помогне на Кийрън, който се давеше в собствената си кръв.

Заклех се да го защитя. Диего посегна към брадвата си само за да си даде сметка, че я няма. Видя Зара да присвива очи и се обърна — Дивя беше извадила меча на Раян от ножницата му и го беше насочила срещу Кохортата.

— Достатъчно — заяви тя. — Престанете, всички. Особено се срамувам от теб, Ануш — добави, хвърляйки мрачен поглед на братовчед си. — Знаеш какво е да се отнасят несправедливо с теб. Когато майка ти научи…

Ануш пусна Кийрън, блъскайки го напред. Той се строполи на ръба на езерцето със стон на болка.

Дръпни се от водата, помисли си Диего, но Кийрън очевидно беше ранен — остана коленичил на мястото си, замаян и борещ се за въздух.

— Просто искахме да се позабавляваме малко — възропта Ануш.

— Какво ще направиш, Дивя, ще ни нападнеш ли? — попита Саманта. — Само защото се позабавлявахме малко?

— Тече му кръв — каза Диего. — Това е повече от „да се позабавляваме малко“. И какво ще стане, ако го убиете? Наистина ли искате да се оправяте с последиците? Той е син на краля на тъмните елфи.

Между членовете на Кохортата премина недоволен ропот. Очевидно не бяха помислили за това.

— Добре де — каза Зара, — разваляте ни удоволствието. Разбрах обаче, че е тук и се крие в стаята — рече тя на Диего. — Видях издълбан жълъд на пода. Така че вината е твоя. Ако не го беше довел тук, нищо от това нямаше да се случи.

— Стига вече, Зара — заяви Дивя, все така с меча в ръка. — Диего, върви да вземеш Кийрън.

Диего пое през стаята.

— Защо сам не погледнеш във водата, Росио Росалес? — подхвърли Мануел. — Ако мислиш, че душата ти е толкова чиста. Би трябвало да бъде безболезнено за теб.

— Càllate la pinche boca9 — сопна се Диего, почти беше стигнал до Кийрън, който кашляше, а по устните му имаше кръв.

Понечи да го изправи, когато Мануел се раздвижи с бързината на змия, сложи стъпало върху гърба на Кийрън и го изрита във водата. Диего се хвърли напред и го сграбчи за ризата, но не преди лицето на Кийрън да се потопи във водата. Диего го издърпа, кашлящ и борещ се за въздух, и се опита да го изправи на крака. Кийрън се олюля и Раян го улови.

— Просто се махайте. — Саманта се отправи към тях. — Когато инквизиторът научи за това…

— Саманта! — извика Джесика уплашено, ала беше твърде късно.

Саманта се подхлъзна на мокрия ръб на басейна и цопна във водата с вик.

— В името на Ангела. — Дивя отпусна меча с широко отворени очи. — Тя…

Саманта изскочи над повърхността с писък. Беше ужасен писък, сякаш умираше или гледаше как някой, когото обича, умира. Беше писък на ужас и отвращение, и отчайваща скръб.

Членовете на Кохортата стояха потресени, само неколцина пристъпиха към нея. Две ръце се потопиха във водата, уловиха я и я издърпаха.

Ръцете на Кийрън. Все така кашляйки кръв, той я остави на пода до басейна. Тя се преобърна по корем, давейки се и плюейки вода, докато Зара се хвърли между двамата.

— Махни се от нея — изръмжа тя на Кийрън.

Той се обърна и закуцука към Диего, който трябваше да го улови, когато едва не рухна. Членовете на Кохортата бяха погълнати от Саманта, нямаше време за губене. Докато излизаше забързано, подкрепяйки Кийрън между себе си и Раян, и следван от Дивя с меч в ръка, Диего беше почти сигурен, че чу Мануел да се смее.