![За честта на крадеца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/0/za-chestta-na-kradeca-bg-download.jpg)
За честта на крадеца [bg]
- Автор: Хьюлик Дуглас
- Серия: Истории за Кин #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554505
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «За честта на крадеца [bg]». Краткое содержание книги:
„За честта на крадеца“ е неподправено удоволствие: задъхана, забавна, изненадваща история в запомнящ се свят, богата на великолепни образи. Такива истории ви напомнят защо обичате да четете. О, да, по дяволите, имаме си нов талант, влязъл в играта. Прочетете тази книга. Сериозно — прочетете я!“ Брент Уикс, автор на бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс
След няколко пресечки си намерих „катерушка“ — сандъци и други боклуци, грижливо подредени да приличат на случайно натрупала се купчина. Имаше обаче скрити удобни места за хващане, както и опори за краката. Това място даваше бърз достъп до арките и покривите. Но не ми беше лесно. Заради падането по стълбата, изгарянията и схванатите мускули, причинени от въжето на Тамас, не бях особено пъргав. С всяко протягане и издърпване нагоре болката се обаждаше в някоя част от тялото ми. Когато се покатерих, бях останал без дъх.
Поне въздухът тук още беше наситен с дъха на морето, обкръжаващо града от три страни. Щом денят напреднеше, тук също щеше да тегне миризмата на пушеци и прах, но сега можех да вдишам дълбоко и да се насладя на свежестта. Над мен се беше ширнала бездънна синева и само далече на запад имаше сиво петно от дъжд, но не се знаеше дали ще се пренесе насам. Морето имаше навика да се бори със сушата за властта над Идрека.
Прозях се и лапнах две ахрами. Не ми помогнаха много. Усещах как последните няколко дни дебнат, за да се стоварят най-сетне върху мен. Вярно, бях поспал вчера, но оттогава бяха минали осемнайсет часа. Погледнах към Каменната арка, където беше домът ми, и я загърбих.
„Само още едно нещо — обещах си. — Само тази задача, после ще си отспя“.
Промъквах се по-скоро воден от навика, отколкото насочван от ума. Минавах през билата, улуците и мъничките градинки на покривите като насън и преди да осъзная какво правя, се смъкнах по една водосточна тръба в една задна уличка на квартала Сребърния диск. Потен и преуморен, вече бях настроен да се откажа от намерението си. Но знаех, че не мога да го направя.
Затътрих се към надрасканата зелена врата в една невзрачна улица до притихнала по това време кръчма. Срещу нея имаше дюкян на обущар. Потропах.
Вратата се открехна. Огромното тяло на мъж със сурово изражение я запречваше цялата. Той ме погледна и се облещи.
— Ти пък какво правиш тук, дяволите те взели?
— И аз се радвам да те видя, Йос — отвърнах. — А сега ми направи услугата да съобщиш на Келс, че трябва да говоря с него. Незабавно.
14
— Загазихме — споделих с моя главатар. — И то много зле.
— Досетих се — отвърна той. — Иначе нямаше да си тук.
Бяхме в кабинета му — малка спретната стая в малка спретната сграда. Подът, стените, мебелите — всичко беше от лакирано дърво, украсено с няколко чудесни гоблена. Но истинската изненада вътре беше изобилието от камък — мрамор и гранит, варовик и пемза. Навсякъде, във всевъзможни форми. Статуи, вази, кълба, дори изваяната камина. Сътворено от ръцете на Келс, някогашен чирак на каменоделец и настоящ тартор на престъпници.
— Някой подклажда война в Десетте пътя — продължих аз.
Келс кимна, но не каза нищо. Все още приличаше на човек, свикнал с тежък труд. С плешивото си теме, пищните бели мустаци и вежди и навитите ръкави на могъщите ръце изглеждаше по-склонен да се пазари за цената на услугите си, а не да обсъжда нечия смърт. Аз бях присъствал и на едното, и на другото. Той можеше да прескочи с един скок ограда, която аз едва преодолявах. Но през повечето време си седеше с простодушен вид и плетеше паяжините си.
— Значи знаеш? — попитах.
— Мога да открия признаците не по-зле от всеки друг.
— И какво?
— Сега Нико е на ход. — Келс плъзна длан по гранитната сова, която сякаш излиташе от лавицата над камината. Знаех, че ако се вгледам отблизо, ще различа перата по нея. — Негова работа си е дали ще продължи да напира в Десетте пътя. Но аз няма да седя със скръстени ръце и да го търпя. И други главатари няма само да плетат палци и да чакат. На Рис Синия плащ малко му трябва, за да се вкопчи в гърлото на Нико, така е настроена и Мег Свенливата. И двамата искат да се намеся на тяхна страна. Да си призная, изкушавам се. — Келс избърса ръката си в ризата и ме погледна намусено. — Ако още веднъж прати биячи в моята територия, ще го…
— Чакай малко. Значи казваш, че Нико притиска тебе в Десетте пътя?
— И то поне от два месеца. Използва други да му вършат мръсната работа, но следата винаги води към него. — Бухналите вежди на Келс се събраха на челото му. — Защо питаш? Какво си чул?
— Същото чувам и от Нико, но обърнато наопаки — ти си използвал местни биячи, за да го изместиш от някои далавери, напираш и в други части от квартала.
Дори Мардата май беше убеден, че Келс стои зад опитите Нико да бъде изтласкан от Десетте пътя. Сетих се и че Железния не се опита да го разубеди.
Железния… И Сивия принц. Ама че гадост.