За честта на крадеца [bg]

Вдигнах глава и погледнах Деган в очите.

— Искам да ми помагаш, докато се справя с бъркотията в Десетте пътя. Искам да бъдеш до мен и да ме пазиш, който и да е замесен и каквото и да се случи. И искам да ми кажеш всичко, което знаеш за случващото се в квартала, също и да ми помогнеш да научим онова, което още не знаем. — Помълчах и добавих: — Общо взето, искам да ми пазиш гърба и да правиш всичко за мое добро. Както винаги досега.

Деган стискаше зъби.

— Това ли е всичко, което искаш от мен?

Замислих се. Бих могъл да говоря още, но се опасявах, че колкото съм по-точен, толкова по-ограничена ще е помощта му. По-добре беше да оставя съглашението ни неопределено и подлежащо на тълкуване, вместо да се подведа сам с нещо, което не може да се промени по-късно.

— Да, това е всичко.

Той кимна.

— Добре. Готов съм да се обвържа с Клетвата си като деган, за да ти служа вярно. Готов ли си и ти да се обвържеш със същото задължение да ми служиш, когато и да поискам това, по каквато и да е подбуда, без да отказваш или да увърташ? И ще спазиш ли Клетвата спрямо моите побратими, ако намеря края си, преди да съм поискал отплата?

Въображението ми показа за миг как Железния с озъбена усмивка идва да ми поиска отплатата.

— По-добре не умирай — казах на Бронзовия. На лицето му се мярна мимолетна усмивка, а аз натъртих: — Да, готов съм да се обвържа.

Той кимна намусено.

— Така е от първите дни на деганите до днешния и така ще бъде чак до дните, когато нашият Орден ще се разпилее като прах с останките на членовете си. Както аз се задължавам да ти служа, така и ти се задължаваш да ми служиш. Моят меч е символът на това съглашение.

Завъртя меча с върха нагоре и целуна острието. Доближи го до устните ми и аз направих същото. Този път усетих метала хладен, имаше вкус на масло.

— Така да бъде — завърши Деган, изтри меча в ръкава си и го прибра в ножницата.

Постояхме смълчани.

— Това ли е? — попитах след малко.

— Това е.

— Без гръм от ясно небе, без мълнии, без виещи духове в сенките? След всичко, което чух от тебе, очаквах нещо по-внушително.

— Съжалявам, че съм те разочаровал. Следващия път ще наема някоя уста да разстеле мъгла и мъждукащи светлинки по улиците.

— Не се тревожи, няма да има следващ път.

— Обикновено няма — каза той.

Изтрих устата си с ръка, за да се отърва от вкуса на масло за точене на стомана.

— Е? — подканих Деган.

Той тръгна бавно по уличката, аз вървях до него.