За честта на крадеца [bg]

— Да.

Може и да бях готов. Трудно ми беше да преценя, без да знам каквото знаеше той, но нямаше да чуя нито думичка от него без Клетвата. В това не се съмнявах.

Деган кимна замислено.

— Ами ако ти кажа, че досега си чул само каквото е известно на всички? Ако ти кажа, че има още какво да научиш за Клетвата?

— И какво е то?

— Когато ти казвам, че мога да поискам от тебе всичко, наблягам на думата „всичко“. И очаквам от тебе да ми поднесеш исканото на тепсия, защото и аз ще направя същото за тебе, ако положа Клетвата. Тя означава, че съм готов да рискувам живота си не само за тебе, но и за твоите интереси, както са изречени в Клетвата. Аз ще ти служа вярно до смъртта си или докато Клетвата не бъде изпълнена. И ще очаквам същото от тебе, когато настъпи времето да поискам спазването на твоята част от задължението. Ще бъдеш длъжен да правиш каквото аз поискам без никакви въпроси и колебания, ако ще да е противно на желанията или на убежденията ти. Ако ще да те излага на твърде голям риск от гибел. Защото ако си разменим Клетвата, такова е бремето на дълга — моя спрямо тебе и твоя спрямо Ордена…

— Я почакай — спрях го аз. — Защо говориш за „бремето на моя дълг спрямо Ордена“? Какво ще дължа на тях?

Устните му трепнаха в намек за усмивка.

— Ето какво — ако изпълня своя дълг според Клетвата и умра, преди да поискам отплатата от тебе, или ако умра, докато ти служа, твоят дълг според Клетвата се прехвърля към Ордена на деганите.

— Към целия орден ли? — уточних и усетих как ме присвива коремът.

О, Ангели, колко ли дегани имаше на този свят?

— Да. Към първия деган, който поиска от тебе да изпълниш дълга си. — Той се наведе към мен. — Може би дори Железния Деган. Как мислиш, ще ти хареса ли такъв обрат на съдбата?

Реших, че няма да ми допадне. Но имаше много „ако“, преди да се стигне дотам. Хрумна ми още един въпрос.

— А ако някой откаже да изпълни своята част от Клетвата? Сигурно се е случвало.

— Случвало се е.

— И?

Раменете му се изопнаха.

— В Клетвата до голяма степен е същността ни като Орден. Чрез нея се отличаваме като дегани. Случвало се е някои от нас да посветят години от живота си, за да изпълнят положена Клетва. Според тебе как бихме постъпили, ако някой погази своя дълг, особено ако един от нас е лъгал, мамил, убивал или дори е умрял, за да остане верен на дълга си?

Потреперих.

— Значи ще има насреща си цял отряд вбесени майстори на меча.

— О, това изобщо не е всичко…

Не ми прозвуча добре, но пък нищо напоследък не изглеждаше добре за мен.

— Дрот, Ордена го има отдавна — продължи Деган. — И Клетвата ни обвързва отдавна.

Усетих как ченето ми увисва и стиснах зъби.

— Сега да не намекваш, че е намесена и магия!

— Казвам, че сме обвързани отдавна с Клетвата. Не се преструвам, че разбирам всичко докрай, но има разни истории…

— Какви истории?

Деган ме гледаше невъзмутимо и мълчеше.