Смъртта на царете [bg]

— Светоний? — повтори Юлий.

— Идвам — отвърна той твърдо; вече планираше ходовете си.

— Прекрасно. Имаме нужда от тебе — отвърна Юлий.

Лицето на Светоний беше неподвижна маска, макар че вътрешно той кипеше. Никой от тях, както му беше известно, нямаше особено високо мнение за него, но баща му щеше да одобри това, което той смяташе да извърши за доброто за Рим.

— На работа — каза Юлий тихо, за да не ги чуе никой извън малката им група. — Един от нас трябва да се върне при хората и да им каже да дойдат на пристанището. Войниците като че ли повярваха на историята с откупите, затова трябва да използват това, ако някой започне да ги разпитва. Трябва да сме внимателни. Няма да е хубаво, ако задържат нашите хора и квесторът ги разпита утре сутринта. Искам да изляза в морето с първия сутрешен отлив и всички да са на борда.

— Не можем ли да ги доведем през нощта? — запита Пелитас.

— Можем да минем покрай няколко часови, но голяма група войници, качващи се на търговски кораб… това веднага ще бъде съобщено на пиратите. Не се съмнявам, че имат шпиони тук, които им казват кои кораби носят злато и скъпи стоки. В края на краищата търговците имат с какво да се откупват. Трудното е да качим почти четиридесет души на кораба, без клопката да стане видима. По-добре е да се качваме на малки групи, по двама-трима, и така през цялата нощ.

— Ако си прав, пиратите ще са оставили наблюдатели на пристана и те ще ни видят — каза тихо Гадитик.

Юлий се замисли за момент.

— Значи ще разделим хората. Разбери кои могат да плуват и нека стигнат кораба по вода, а ние ще ги изтеглим с въжета. Новолуние е, така че можем да го направим, без да ни забележат. Броните и мечовете трябва да бъдат внесени на кораба като вързопи със стоки. Трябваш ми ти, Пелитас. Плуваш като риба. Можеш ли да ги доведеш до кораба, щом се стъмни?

— Далечко е, но ако сме без брони, ще се справим. Тези момчета са израснали край морето в края на краищата. Всичките плуват като риби — отвърна Пелитас.

Юлий бръкна в кесията на колана си и извади две сребърни монети.

— Нали каза, че парите са свършили! — обади се весело Пракс. — Ще си поръчам още една чаша, ако нямаш нищо против.

Юлий поклати глава, без да се усмихва.

— Може би по-късно. Задържах тези монети, за да може двама от вас да дойдат тук довечера и да си поръчат пиене. Искам някой да се прави, че е пазач на кораб, който утре се кани да отплава с ценен товар — нещо, което ще бъде съобщено на пиратите от техните съгледвачи. Когото и да изберем, не бива да се напива и не бива да допусне да го убият, затова ни трябват хора солидни, на които може да се разчита… може би малко по-възрастни от повечето от нас.

— Добре де, няма нужда от толкова заобикалки — ухили се Пракс. — На мене тази работа ми харесва. Ти съгласен ли си, Гадитик?