Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Смъртта на царете [bg]
Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смъртта на царете [bg]

Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:

Младият Цезар трябва да надвие врагове по море и суша, за да стане кален в битките водач — в живописния нов роман от популярния автор на „Вратите на Рим“. Принуден да напусне Рим, Юлий Цезар служи на борда на военна галера в опасните води на Средиземно море и бързо си спечелва славата на страшен воин. Но много скоро корабът му е пленен от пирати и той е задържан за откуп. Изоставен на северноафриканското крайбрежие, след дълги месеци пленничество, Цезар започва да събира войници, от които ще изкове мощна бойна единица, за да отмъсти на похитителите си и да потуши новото въстание в Гърция. Когато се връща в Рим като герой — и като опасен проблем за враговете си, — Цезар отново намира приятеля си от момчешките години Брут. Но скоро приятелите биват призовани да се бият с всички сили срещу въстаниците на разбунтувалия се гладиатор Спартак… История и приключения са съчетани със смайваща комбинация в „Смъртта на царете“ — част от акламираната поредица „Цезар“, истински епична история на амбиция и съперничества, смелост и предателства.
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 191
Перейти на страницу:

— Исках да видя дали баща ти би се гордял с тебе. Исках да видя дали аз се гордея с тебе! В живота си съм направила много неща, за които съжалявам, но това, че те родих, винаги ми е носило утеха, макар че ми беше твърде трудно да го понеса.

— Ти си ме изоставила! Не казвай, че съм ти носил утеха. Дори не дойде да ме видиш. И аз не знаех на кое място в града е жилището ти. Можеше да си се преместила къде ли не.

Сервилия вдигна четири пръста, свила палеца под тях.

— Четири пъти сменях дома си, откакто ти беше бебе. Всеки път пращах съобщение на Тубрук, за да му известя къде съм. Той винаги е знаел как да се свърже с мене.

— Не знаех — отвърна Брут. Бе поразен от напрежението й.

— Защото не си питал — каза тя и отпусна ръката си в скута си.

Отново се възцари мълчание, сякаш изобщо не го бяха нарушавали. Тишината запълваше всичко. Брут усети, че търси да каже нещо — нещо, което най-накрая да я обърка и той да може да излезе с достойнство от тази нелепа ситуация. Язвителните забележки идваха в мислите му и си отиваха, докато накрая не усети, че се държи като глупак. Презираше ли я, срамуваше ли се от живота й, от миналото й? Потърси в себе си отговор и не намери. Не чувстваше в себе си нито капчица срам. Знаеше, че това отчасти се дължи на факта, че беше предвождал войници като офицер в легион. Ако беше дошъл при нея, когато още не беше постигнал нищо, може би щеше да я мрази, но той беше доказал цената си в очите на врагове и приятели, затова не се страхуваше да се доказва пред нея.

— Аз… все ми е едно какво си правила — каза той бавно. — Ти си ми майка.

Тя избухна в смях и се отпусна на кушетката. Брут за пореден път се почувства объркан от тази странна жена, която някак си издърпваше изпод нозете му всеки миг постигнатото от него спокойствие.

— Колко благородно! — каза със смях Сервилия. — Да ми даваш опрощение с такава строга физиономия. Изобщо ли не си ме разбрал? Знам повече за начина, по който се управлява градът, отколкото сенаторите с техните тоги. Притежавам повече богатства, отколкото мога да изхарча, и повече власт в моя свят, отколкото можеш да си представиш. Ти ми прощаваш за греховния ми живот? Сине, сърцето ми се къса, като те гледам колко си млад. Напомняш ми колко млада бях аз някога.

Лицето й замръзна и смехът угасна на устните й.

— Ако исках да ми прощаваш нещо, щеше да е за годините, в които можех да те имам при себе си. Не бих заменила срещу нищо на света нито собствената си личност, нито пътеките, по които вървях, за да стигна до този ден и този час. За тези неща няма прошка. Нямаш правото и привилегията да ми прощаваш.

— Тогава какво искаш от мене? Не мога просто да вдигна рамене и да ти кажа да забравиш, че съм станал мъж без тебе. Някога имах нужда от тебе, но хората, на които вярвам и които обичам, са онези, които тогава бяха край мене. А тебе те нямаше.

Брут стана и я изгледа, смутен и наранен. Сервилия се изправи заедно с него и тихо попита:

— Сега ще ме изоставиш ли?

Младежът вдигна отчаяно ръце.

— Искаш ли да дойда пак?

— Много — отговори тя и докосна ръката му.

Стаята затрепери и стените се размиха.

— Добре. Утре?

— Утре — повтори тя и се усмихна през сълзи.

Луций Аврига се изкашля и плю раздразнено. Нещо във въздуха непрекъснато пресушаваше гърлото му, особено когато слънцето грееше силно. Би предпочел да прекара следобеда в дрямка в сенчестата си къща, а не да е длъжен да отива на някаква среща в тази огромна равнина, където неспирният слаб вятър му се отразяваше зле. Не беше прилично един римлянин да се отзовава на повикване от някакви гърци, независимо колко са високопоставени. Без съмнение щеше да му се наложи да се справя с някое оплакване, сякаш нямаше с какво да запълва дните си, освен да слуша безкрайните им разправии. Подръпна тогата си, когато те се приближиха към него. Не биваше да изглежда смутен от мястото за среща, което бяха избрали. В края на краищата, беше им забранено да яздят, докато той би могъл да се качи на коня и да се върне във Фарсала много преди смрачаване.

Мъжът, който го беше повикал, тръгна бавно към него заедно с двамата си другари. Огромните му ръце висяха отпуснати и се полюшваха леко в такт с дългите му крачки. Изглеждаше така, сякаш току-що е слязъл от планините, които закриваха хоризонта наоколо, и за момент Луций трепна. Поне не бяха дошли въоръжени. Митридат обикновено пропускаше да се подчини на законите на Рим. Луций го изгледа внимателно, когато го видя да тръгва към него по острата трева и през дивите цветя. Знаеше, че местните още го наричат цар — и вървеше като цар, с гордо вдигната глава, въпреки че въстанието му беше потушено със съкрушителна жестокост.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)