![Теракотеното куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/1/terakotenoto-kuche-bg-download.jpg)
Теракотеното куче [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-16-3
- Переводчик: Весела Лалова Цолова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теракотеното куче [bg]». Краткое содержание книги:
— Възможно ли е да няма нито един оцелял от това семейство?
— Не знам.
Директорът забеляза, че съпругата му, блуждаеща, с полузатворени очи, се беше вглъбила в някаква своя мисъл.
— Анджелина! — каза той.
Възрастната дама се стресна и се усмихна на Монталбано.
— Трябва да ми простите. Съпругът ми винаги казва, че съм фантастична жена, но това не е похвала, а означава, че от време на време политам върху крилете на фантазията.
15
След вечерята с Бурджо се прибра вкъщи още преди десет часа — твърде рано, за да си легне. По телевизията предаваха един дебат за мафията, друг за италианската външна политика, трети — за икономическата ситуация, една кръгла маса за състоянието, в което се намираше лудницата в Монтелуза, дискусия за свободата на информацията, документален филм за младежката престъпност в Москва, документален филм за тюлените, друг за отглеждането на тютюн, гангстерски филм, чието действие се развиваше в Чикаго през трийсетте години, всекидневната рубрика, в която бивш изкуствовед, сега депутат и политически коментатор, се лигавеше срещу магистратите, левите политици и противниците си, мислейки се за един малък Сен Жюст19, но по право принадлежащ към редиците на продавачите на килими, педикюристите, магьосниците, стриптийзьорките, които все по-често се появяваха на малкия екран. Спря телевизора и след като запали външната лампа, отиде да седне на скамейката на верандата с едно списание, за което се беше абонирал. То се отличаваше с добър печат, интересни статии и беше под съставителството на група млади защитници на околната среда от провинцията. Прегледа съдържанието и като не намери нищо интересно, започна да гледа снимките, които често показваха случки от хрониката с амбицията, този път реализирана, да са емблематични.
Звънецът от входната врата го изненада, защото си помисли, че не очаква никого, но всъщност миг след това си припомни, че в ранния следобед му се обади Анна. На предложението й да го навести не можа да отговори отрицателно, защото й се чувстваше задължен за това, че я беше използвал недостойно, дори беше готов да си го признае, в онази измислена история, за да освободи Ингрид от преследванията на свекър й.
Анна го целуна по бузите и му подаде един пакет.
— Донесох ти сладки с бадеми20, мляко, портокалови корички и други аромати.
Бяха сладки, които вече трудно се намираха, кой знае защо, сладкарите повече не ги правеха, а Монталбано много ги харесваше.
— Ходих по работа в Митика, видях ги изложени на една витрина и ти купих. Внимавай със зъбите.
Най-твърдите сладки бяха най-вкусни.
— Какво правиш?
— Нищо, четях едно списание. Ела навън и ти.
Седнаха на пейката. Монталбано продължи да разглежда снимките, а Анна подпря главата си с ръце и започна да съзерцава морето.
— Колко е хубаво тук при теб!
— Така е.
— Чува се само шумът на вълните.
— Така е.
— Досаждам ли ти с приказките си?
— Не.
Анна замлъкна, но не след дълго проговори отново:
— Аз ще вляза вътре да погледам телевизия. Започва леко да ми става студено.
— Хъм…
Анна очевидно искаше да се отдаде на несподеленото удоволствие да се прави на негова приятелка, да си представя, че прекарват заедно вечерта, както и всички останали вечери, но комисарят не искаше да я окуражава. Точно на последната страница на списанието видя снимка, която показваше вътрешността на някаква пещера, пещерата Фрагапане, която в действителност представляваше некропол, съвкупност от християнски гробове, издълбани в античните водохранилища. Снимката служеше да илюстрира по някакъв начин рецензията за току-що излязла книга от някой си Алчиде Маравентано, която беше озаглавена „Погребални ритуали на територията на Монтелуза“. Рецензентът твърдеше, че публикацията на тази твърде документална монография от Маравентано запълваше една празнина и имаше висока научна стойност заради проницателността на проучването върху тема, която се простираше от праисторията чак до християнско-византийския период.
19
Луи Антоан Леон дьо Сен Жюст (1767–1794), френски революционер от епохата на Великата френска революция, съратник на Робеспиер. — Б.пр.
20
Подобни на нашите медени сусамки. — Б.пр.