Политичестки ред и политически упадък [bg]

Последният фактор е свързан с доверието, или т.нар. социален капитал[23]. В началото на тази глава отбелязах, че Гърция и Южна Италия се ползват с репутацията на общества на изключително ниското доверие. Според някои социолози доверието е страничен продукт от други обществени фактори като ефективно управление или стабилен икономически растеж, които позволяват на хората да стават по – богати заедно. Според други липсата на доверие е културна особеност, което съществува независимо (или екзогенно, както биха казали икономистите) от политическите или икономическите системи; то е причина за системна дисфункция, а не последица от нея.

Според мен причината за недоверието на гърците се крие в политиката, особено при отсъствието на силна, справедлива държава, което с течение на годините се е превърнало в културен навик. Недоверието е широко разпространено в традиционното селско гръцко общество, но е характерно и за тежките политически борби през XX в. Гърците са разделени на семейства, роднински групи, регионално, класово и идеологически, независимо че гръцкото общество е едно от най – хомогенните в етническо отношение в света. Основна причина за тези социални и политически разделения е фактът, че държавата никога не е била разглеждана като защитник на обществените интереси, както в Германия и Франция. Вместо това тя се разглежда като придобивка, която трябва да бъде присвоена и експлоатирана за тесни партийно – партизански групови интереси. Ето защо за нито една съвременна гръцка политическа партия реформата на самата държава не стои на дневен ред. Когато Европейският съюз и МВФ настояха за структурни реформи, за да бъде преструктуриран гръцкият дълг, гръцкото правителство предпочете обсъждането на различни форми на строги икономии, преди да се съгласи да сложи край на партийния патронаж.