Светлина в пукнатините [bg]

Домът й ухаеше на шоколад, кафе и на някакъв друг богат, плътен и познат аромат.

— Вие ли приготвихте "Коковен"? — досети се Гамаш. Предположил бе, че вечерята е дело на Оливие или Габри.

Книжарката кимна:

— Рут се включи. Роза обаче изобщо не бе от помощ. За малко щеше да се превърне в патица във вино.

Гамаш се разсмя:

— Беше много вкусно.

— Помислих си, че ще ви дойде добре някаква питателна домашна храна — рече Мирна и се загледа в госта си.

Той отвърна на погледа й. Очакваше неизбежните въпроси. Защо бе дошъл? Защо водеше със себе си възрастната двойка? Защо се криеха и от кого?

Трите бора ги бяха приютили. Редно бе Трите бора да получат отговори на тези въпроси. Но Мирна просто си взе парче брауни и отхапа от него. Тогава Гамаш разбра, че наистина е в безопасност. Далеч от любопитни очи и въпроси.

Главният инспектор знаеше, че Трите бора не са неуязвими на ужасяващи загуби. На болка и мъка. Трите бора не бяха имунизирани срещу несгоди, но имаха рядко срещано умение — да се възстановяват от раните си. И точно това можеха да предложат — на него и на съпрузите Брюнел. Място и време за възстановяване.

И утеха.

Но също като мира утехата не идваше с укриване или бягство. Утехата изискваше на първо място смелост. Детективът си взе едно от браунитата, отхапа от него, а след това бръкна в джоба си и си извади бележника.

— Предположих, че ще искате да научите какво сме открили досега за Констанс.

— Доколкото разбирам, сред откритията ви не е името на убиеца й — каза Мирна.

— За съжаление, не — потвърди Гамаш, докато си слагаше очилата за четене и преглеждаше бележките си. — Прекарах по-голямата част от деня в проучване на информация за петзначките…

— Значи смятате, че това има нещо общо със смъртта й? Фактът, че е била една от петзначките Уеле?

— Не зная със сигурност, но този факт е необичаен, а когато стане убийство, търсим необичайното. Въпреки че, честно казано, в много от случаите установяваме, че мотивът на убиеца е бил банален.

Мирна се разсмя:

— Звучи ми подобно на психотерапията. Хората обикновено идват в кабинета ми, защото им се е случило нещо. Някой е починал или ги е предал. Любовта им е останала несподелена.

Загубили са работата си. Развели са се. Нещо сериозно. Но истината е, че макар това събитие да е било катализаторът, проблемът почти винаги се оказва нещо дребно, старо и скрито.

Гамаш изненадано повдигна вежди. Това описание наистина съвпадаше с естеството на работата му. Убийството бе катализаторът, но то почти винаги се коренеше в нещо дребно, невидимо с просто око. Често това нещо зрееше с години, дори десетилетия. Обида, която се загнездваше в гостоприемника си, глождеше го и растеше в него. Докато онова, което някога е било човешко същество, не се превърнеше в ходещо негодувание. Облечено в кожа. Уж човек. Уж щастлив човек.

Докато не се случеше нещо.

Нещо се бе случило в живота на Констанс или в живота на нейния убиец, което бе провокирало убийството. Може и да е било голямо и забележимо. Но по-скоро беше дребно. Лесно пренебрежимо.