![Врагове по неволя [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/6/vragove-po-nevolya-bg-download.jpg)
Врагове по неволя [bg]
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- ISBN: 9547690647
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Врагове по неволя [bg]». Краткое содержание книги:
— Само ме плашиш — каза Катрин с крайно скептично изражение.
— Видях го с очите си. Аз бях адвокатът на защитата. Това със сигурност беше най-скапаният ден в цялата ми кариера.
— Еха.
— Катрин, Еди е бил обвинител по близо десетина дела за убийства. И никога не е губил. Той е носител на наградата „Палач на Военния съд“. И то през последните пет години. Не се опитвам да разклатя самоувереността ти, но армията си е подредила нещата доста добре. Прокурор убиец, съдия, който мрази адвокатите от защитата, и дело, което е толкова неравностойно, че шансовете ни клонят към абсолютната нула.
Не си спомням някога да съм виждал тревога или вътрешно съмнение, изписани върху лицето на Карлсън. Но ми се струва, че този път видях точно това. Просто за миг, но съм напълно сигурен, че го видях.
— Да речем, че Еди предложи споразумение — продължих. — Ще го приемеш ли?
Тя вдигна ръка и започна да масажира челото си, сякаш главата й щеше да експлодира на хиляди парченца, ако не я стисне здраво. Никога не бях мислил, че ще изпитам състрадание към Катрин Карлсън, но този път го почувствах.
— А ти? — попита тя и умолително се взря в мен.
— Мисля, че зависи от споразумението. Но не бих се колебал много. Ако предложи да отпадне обвинението в предумишлено убийство или пък присъдата да бъде каквато и да е друга освен смъртна, направо ще скоча.
— Защо? Защото разполагаме само с шест дни и всички доказателства уличават Томас? Или защото смяташ, че той наистина е виновен?
— Защото ще го отърва от електрическия стол. Това е най-доброто, на което можем да се надяваме в този момент. По-късно можем да обжалваме. Може би ще намерим нещо, което да го оневинява.
— „Ние“ ли каза, Дръмънд? Веднага щом това дело свърши, ще ти възложат ново, нали така? А и Организацията сигурно ще ме прехвърли да работя по друг процес.
— Той ще намери някой да го представлява.
— Това не е приемлива възможност. Томас няма да се съгласи. Сам ми го каза, никакви споразумения — каза Катрин и гласът й прозвуча разтревожено като никога досега.
Протегнах ръка и улових малката й длан.
— Поеми дълбоко дъх и брой до десет — казах успокоително. — Пак вземаш нещата прекалено навътре.
— Така е, по дяволите! — избухна тя, издърпа ръката си и ме изгледа с омраза.
За момент си помислих, че ще ме зашлеви. Не претендирам, че разбирам жените, а се обърквам още повече с лесбийките като Катрин. Но този път бях наистина изненадан. Тази жена сменяше настроенията си по-бързо, отколкото манекенките — роклите си.
— По дяволите, Катрин, просто се опитвам да те накарам да мислиш разумно. Ще ме разбереш по-добре, когато видиш Голдън. Повярвай ми, този тип може да те даде на химическо чистене, да те изглади и да те сгъне на четири, преди да си успяла да гъкнеш. Неслучайно му викат Бързия Еди.
Всъщност го наричахме Бързия Еди, защото можеше да свали бикините на всяко момиче с по-голяма сръчност от всяко друго човешко същество на света. Не че се безпокоях по този въпрос за Катрин — нали нейните електроди бяха с обърнати полюси.
— Може би ще е най-добре да дойдеш с мен — обади се тя, без да спира да се цупи.
— С удоволствие — отвърнах, макар че всъщност изобщо нямаше да е с удоволствие.
Честно казано, най-голямо удоволствие щеше да ми достави да не видя Еди Голдън до края на живота си. Човек трябва да знае докъде се простират възможностите му, а Еди беше демонстрирал достатъчно красноречиво докъде стигат моите, при това на два пъти. Истината беше, че се боях до смърт от него.
21
Трябва да й се признае на Катрин — успя да се съвземе с нечовешка бързина. Когато стигнахме до кабинета на Еди, вече беше хладна и спокойна като ледник. Демонстрира огромна самоувереност, когато прекрачи прага и влезе с такъв апломб, сякаш притежаваше този офис; сякаш и съдията, и всички доказателства се намираха в малкото й джобче.
За съжаление Еди не се впечатляваше лесно от такива номера. Изправи се зад бюрото и ни облъчи с най-редфордската си усмивка, която сякаш искаше да каже: „Аз съм разкошното съседско момче, което ще ви накълца задниците на ситни парченца.“
— Мис Карлсън, не можете да си представите какво огромно удоволствие е за мен най-сетне да се запозная с вас — обяви той, топло се ръкува с нея и изобщо изигра перфектния джентълмен.
След това наклони глава и ме погледна с любопитство.
— Вие сте… ммм… Дръмънд, нали? Не се ли познаваме отпреди?
Ако не съм го споменавал досега, Еди Голдън много обича да играе такива игрички. Кимнах срамежливо.
— Да, срещали сме се два пъти, Еди.
— О, да — каза той, сякаш нямаше да се сети, ако не бях опреснил паметта му. — Делото на Дресър преди… Кога, по дяволите, беше това? Лятото на 95-а, нали? И Клайд Уорън, през 99-а. Ти ги защитаваше, нали?
Можете да бъдете сигурни, че Еди помни и най-малките подробности по всяко дело, което е спечелил.
— Точно така, Еди. В килера у дома държа две от твоите бейзболни бухалки.
— Ха-ха-ха — разсмя се той, сякаш искаше да каже: „Знам, че е глупав навик, но просто не мога да го откажа.“
После пак се върна към ролята на най-добрия домакин на света.
— Няма ли да седнете? Мога ли да ви предложа нещо? Кафе? Безалкохолни?
— Не, нищо — отвърна Катрин. — Не сме дошли да си бъбрим.
— Разбира се — отвърна той все още усмихнат, но с точно премерена доза съчувствие.
Катрин и аз се настанихме един до друг. Ощипа ме по крака, за да ми напомни да я оставя тя да води разговора, особено след като Еди вече беше използвал историята на миналите ни сблъсъци, за да ме постави на място.
— И така, какво желаете, майор Голдън? — започна тя.
— Помислих си, че би трябвало да се запознаем, преди делото да е започнало — отвърна той с усмивка, която подчертаваше трапчинките му.
С най-голямо удоволствие бих я изтрил от муцуната му, но нямаше как.
— Аз вече ви познавам. Какво ви е необходимо да узнаете за мен?
— О, няма нужда да разказвате нищо за себе си, мис Карлсън. Ако някой е прочел вестник или списание през последните осем години, той със сигурност ще знае за вашите блестящи юридически подвизи. Пак повтарям, че огромно удоволствие е най-сетне да се запозная с вас. С риск да прозвучи прекалено старомодно, за мен ще бъде чест да кръстосаме шпаги в съдебната зала.
Ако някой друг беше изрекъл тези думи, те щяха да излязат лигави и напълно неискрени. Не и от устата на Еди обаче. Той беше майстор. Можеше да накара съдебните заседатели да станат на крака и да му ръкопляскат. Трябваше да видите изражението и позата му — все едно го представяха на английската кралица.
Молех се Катрин да не се поддаде на тази мазна сценка.
Хвърлих й крадешком един поглед и… боже мой, тя сияеше и се изчервяваше като ученичка от подготвителен клас в гимназията, която капитанът на футболния отбор е поканил на абитуриентския си бал. Кръстоса крака и махна с ръка
— Благодаря ви, майор Голдън. И аз очаквам делото с нетърпение.
— Наричайте ме Еди, моля ви.
— Разбира се, Еди. А аз съм Катрин.
— Ами да. Сигурни ли сте, че не искате да ви предложа нещо за пиене? — попита я новото й приятелче Еди.
Започна да ми се повдига.
— Не, всъщност не. При тази жега пия по цял ден — отвърна Катрин, като го порази с най-ангелската си усмивка.
Ако не съм го споменавал досега, Катрин е красива жена, но по такъв начин, че едва ли не се боиш да я докоснеш, досущ като крехка порцеланова кукла. Не беше от онзи тип жени, за които си мечтаеш да ги отведеш някой следобед в евтин мотел за див и груб секс. Тя е от тези, с които се молиш случайно да те срещне майка ти.
Разбира се, освен това е лесбийка и сексуалният чар и безупречният външен вид на Еди не би трябвало да имат никакво значение. Но нещата изобщо не се развиваха по този начин. Всъщност тя направо се топеше в лапите му.
— Ужасно съжалявам, че ви се е паднало такова дело — рече Еди. — Много е неприятно.