Врагове по неволя [bg]

— Наистина ли смяташ, че е толкова добър?

— На два пъти съм се изправял срещу него. И двата пъти изгубих.

— Това ли е причината армията да го назначи за това дело?

— Точно тази. Армията никак не обича да рискува.

— Ти боиш ли се от този Еди?

— Ужасно. Той е перфектен юрист, има в ръцете си перфектно дело и перфектни свидетели, както и перфектния съдия. Звездите не са подредени по най-добрия начин за нас, Томи.

Той се замисли върху това, без да се докосва до бирата. Беше се навел напред и мускулите на челюстите му работеха като чифт форсирани бутала. Най-сетне ме попита:

— Защо ми казваш всичко това? Защо Катрин не е тук?

— Спомняш си, че те предупредих: аз и Катрин имаме различни философии за някои неща.

— Помня.

— Това е едно от тези неща. Аз вярвам в открития диалог с клиента си. Тя — не. И нещо друго — но то си остава само между нас, става ли?

— Окей — отвърна той колебливо и несигурно.

— Катрин и аз имаме различни цели. Тя е наета от организацията. Занимава се с проблемите на хомосексуалистите. Това е целта на живота й. Ако нещо застраши тяхната кауза, не знам на чия страна ще бъде тя.

— А ти към какво се стремиш?

— Аз съм кадрови военен, Томи. Стремя се към истината, към справедливото правосъдие, към американския начин на живот. Противопоставям се на изкривяването на правилата и на опитите да се атакува системата. Не се опитвам да подмамя съдиите. Не играя игрички. Ако си невинен, ние ще се опитаме да го докажем. Ако прокуратурата направи процедурна грешка, това е част от честната игра. Ние имаме най-добрата и най-справедливата правораздавателна система на света. Плащаш си и се качваш на виенското колело. Но не се опитвай да минеш без билет.

— Чакай да видя дали съм разбрал добре. Значи тя ще ме пожертва, ако навредя на движението, а ти ще ме пожертваш, ако застраша принципите ти?

— Не, Томи. Никой няма да те пожертва. Но и ние, адвокатите, сме също толкова предубедени, колкото и съдиите. Трябва да те предупредя и за още нещо. Катрин е емоционално обвързана с твоето дело. Приема го прекалено лично. Не смятай, че това е за добро. Адвокатите би трябвало да изхождат само от студената и твърда логика.

Томи се изправи и закрачи из килията. Като се има предвид колко беше голяма, можеше да направи само три крачки в едната посока и три — в обратната. Но дори в такова ограничено пространство се движеше като затворена в клетка пантера — гъвкав, мускулест, с едри и грациозни крачки.

— Значи имам един адвокат, който би направил всичко, за да спечели, и друг, който се бои да не настъпи мина. Един, който е емоционално ангажиран, и друг, който и пет пари не дава за мен. Имам един фанатик на хомосексуалната кауза и друг, който мрази гейовете.

Не исках да призная, че обобщението му бе справедливо, но едва не го сторих. С изключение на последната забележка, разбира се.

— Томи, аз не мразя гейовете.

— Не се заблуждавай. Ние, гейовете, лесно подушваме хомофобията. Има много гадна миризма.

— Не съм хомофоб, Томи. Признавам си, че не се чувствам особено комфортно с вас, но нищо повече.

— Добре де — каза той, но не в знак на съгласие, а по-скоро защото не му се искаше да спори. — Значи те карам да се чувстваш неудобно.

— Виж какво — отвърнах, — това няма чак такова значение. Боже мой, аз и пред майка си се чувствам неудобно. И когато съм обут с ботуши в горещ ден, пак се чувствам неудобно.

— Но не мислиш, че майка ти или ботушите ти са убили и след това са изнасили някого, нали?

— Не, прав си. Но не мисля, че и ти си направил такова нещо. И точно това ми причинява най-голямо неудобство.

Той изведнъж се сепна. Обърна се към мен и попита:

— Значи вярваш, че съм невинен?

— Не съм казал „невинен“, Томи. Ти си офицер, който е имал връзка с редови войник. При това хомосексуална връзка. Казах, че не вярвам да си го убил и изнасилил.

— Добре, и защо?

— Наречи го инстинкт, ако искаш. Просто всички доказателства, с изключение на едно, сочат право към теб.

— И кое е изключението?

— Самият ти.

— Защо?

— Защото не се вписваш в престъплението. Защото си прекалено умен, за да оставиш нещата да се развият така, както са станали. Защото мисля, че си доста порядъчен човек. Защото ключът, намерен във вещите на Но, доказва, че сте били любовници — а ако ми казваш истината за това, значи може би казваш истината и за всичко останало.

— Тогава какво смяташ, че се е случило?

— Нямам никаква представа. Но Катрин е права за едно.

Той се изкикоти — последното нещо, което очаквах от него:

— И за какво би могла да бъде права Катрин?

— Че са те накиснали. Че срещу теб е имало заговор. При това замислен не от някой новобранец.