Врагове по неволя [bg]

Събрано вкупом, всичко това беше блестящо. Чувствах се толкова безнадеждно тъп, че едва не потънах вдън земя. Но защо не ми беше казала, че Мерит е детектив, или за подозренията му? Или че Уайтхол й е брат? Искам да кажа, какво би навредило това?

И тогава разбрах всичко. Или почти всичко. Може би и брат й също беше участвал в играта. Може би Томи Уайтхол умишлено беше укривал информация от мен, като по този начин ме бе принудил да увелича скоростта и да проуча по-дълбоко някои неща, които изобщо не бих проверил, ако двамата с Катрин просто бяха седнали срещу мен да ми разкажат всичко още в самото начало. Томи беше изчакал да изпадна в пълно объркване, да стигна до края на задънената улица и едва тогава ми беше казал за ключа от апартамента, който бе дал на Ли.

Разбирате ли, Катрин ме познава твърде добре. Искам да кажа, че нещата не опираха само до доверието, макар че и то несъмнено беше важна част от цялото. Тя просто знаеше какъв безумен и безпощаден състезателен дух може да се всели у мен. Знаеше колко усилено бях работил, за да я оставя на втори план, да спечеля лоялността на клиента й, да докажа, че съм по-добър оратор, по-добър следовател, по-добър адвокат. Знаеше, че ще си счупя краката, само и само да я изпреваря. И почти успях. Тя го бе нагласила перфектно.

А може изобщо да не беше така. Може би беше отишла толкова далеч, само и само да ме постави на място и да ми покаже, че всъщност е по-добра от мен.

Или пък не беше нито едното, нито другото, защото, ако имаше нещо, на което ме беше научила, то беше, че никога всъщност няма да узная какво се крие в тази нейна красива и блестящо умна главица. Тази жена беше загадка на токчета.

Все още се тресях от шока, когато тя отиде до вратата и дръпна стола.

— Ей, ти защо сложи този стол? — попитах.

Тя върна стола на мястото му до леглото ми.

— Не знам. Просто го направих.

Преметна чантата си през рамо и прокара пръсти през разкошната си коса.

— Знаеш ли, някой ден ще ме пуснат да си ида оттук — казах.

— Не и ако ти направят психиатричен преглед, Атила.

— Да, може би. Но знаеш ли, все още ми е останал малко отпуск. Нали разбираш, последния път, когато се опитах да го използвам, се намериха хора да ми го съсипят.

Катрин постави пръст върху долната си устна и, кълна се, това беше най-очарователната гледка, която някога съм виждал.

— Ами иди на Бермудите. Чувам, че било пълно с шведски стюардеси.

— Не, само заблуждават туристите. Всъщност е пълно с прегорели на слънцето секретарки с големи натруфени прически и акцент от Бронкс.

Тя кимна в смисъл, че била чувала нещо подобно.

— Е, Атила, не ми се тръгва, но до час трябва да съм в съда.