Врагове по неволя [bg]

20

Познах, че вече сме се върнали в базата „Йонгсан“, защото на всеки ъгъл се виждаше по един ухилен проповедник, който раздаваше брошури на минувачите. Проповедническата бригада беше накипрена в църковни одежди, а на няколко места вече се бяха скупчили групички от изрядно облечени военни със съпругите си, които сериозно слушаха глупостите, бълвани от светите мъже. Американската културна война се беше разгърнала с пълна сила в Корея.

По средата на фоайето беше поставена дълга маса и моят нов приятел, проповедник Противен, стоеше важно зад нея и царстваше над трима други пастори, разположени като свещен триумвират зад огромни купчини религиозна литература Той ме изгледа гадно, а аз намръщено му отдадох чест.

Качих се в стаята си и позвъних на Катрин в кабинета й, за да я помоля да се срещнем в бара. Каза, че й трябвали трийсет минути, затова реших да уплътня времето си с гледане на Си Ен Ен.

Пак вървеше едно от онези отвратителни коментарни предавания. Участваха четирима противни шумни журналисти, скупчени около една маса, които непрекъснато си крещяха и се прекъсваха. Горещата тема на деня беше Томас Уайтхол и процесът. Оставаха ни още шест дни и журналистите се опитваха да предскажат кой ще спечели и каква ще е цената на победата за всяка от страните.

Един плешив шишко непрекъснато пискаше, че всяка друга присъда освен смъртната би била чудовищна несправедливост. Точно тази дума използваше — „чудовищна“, — за да втълпи на зрителите отвратителния характер на престъплението. Друг тип, очарователен в костюма си за хиляда долара и очилата си с рогови рамки, пък неуморно повтаряше, че правилото „Не се пита, не се казва“ вече се е обезсмислило. Третият очевидно беше единственият, който беше служил в армията — три или четири години на топло в Националната гвардия, за да избегне Виетнамската война.

Той изнамери пет-шест начина да каже, че военната служба е мъжка работа и в нея няма място за гейове и пеперудки. Жена с конска физиономия, без грим и с дълги, невчесани кичури коса, се опитваше да опонира, че няма значение дали Уайтхол е виновен, или не и не бива всички гейове да бъдат обрисувани с едни и същи гадни краски, но почти не й даваха думата. Мъжете я обсипваха с викове всеки път, когато отвореше уста.

Веднага си спомних за присъдата на Имелда, че хомофобията е мъжка работа. Може и да е така, помислих си. Никога няма да чуете една жена да използва епитети като „педал“ или „обратна“. Може би това беше още едно потвърждение на популярното твърдение, че мъжете произхождат от Марс, а жените — от Венера.

Безредните ми мисли изведнъж бяха прекъснати от силно почукване на вратата. Очаквах да е Катрин, затова я отворих широко и фрас! — върху носа ми се стовари юмрук. Притъмня ми, електрошокът премина през целия ми мозък. Отлетях назад и се приземих по задник. Едно тяло влетя през вратата и се стовари върху мен.

Опитах се да го избутам и да се претърколя настрани, но нямаше никаква полза. Който и да беше онзи, който ме бе възседнал и ме налагаше, имаше предимство от поне двайсетина килограма и от фактора изненада. Най-сетне успях да изпъна пръсти и да го уцеля в гърлото. Той отскочи назад и се претърколи, като се гърчеше и ръмжеше.

Избърсах кръвта от носа, устните и брадата си и седнах, за да видя кой беше нападателят ми. Кучи син! Полковник Мак Дженсън, юридическият съветник на генерал Спиърс, се беше уловил за гърлото, с изскочили от орбитите очи и мораво лице, и отчаяно се опитваше да си поеме дъх. Очевидно бойният му дух се беше изпарил, затова отидох в банята, взех една хубава бяла хавлиена кърпа, напоих я със студена вода и я притиснах към носа си. В следващия миг кърпата вече не беше бяла.