Грънчарското колело на рая [bg]

Взе въжената железница на ъгъла на Четвърто и Олдър и се понесе нагоре над сиво-синия град към небостъргача на ИПВЧ, който увенчаваше западните възвишения на мястото на някогашния палат Питок, високо горе във Вашингтон Парк.

Извисяваше се над всичко — града, реките, неясно очертаващите се долини на запад, големите тъмни възвишения на Форест Харк. Над портала с колони стоеше надпис „НАЙ-ДОБРОТО ЗА НАЙ-МНОГОТО!“, изсечен в бял цимент с прави латински главни букви, чиито пропорции придават благородство на всяка мисъл.

В огромното фоайе от черен мрамор, направено по образец на Пантеона в Рим, имаше по-дребен надпис, златото му изпъкваше в основата на централния купол: „ОНОВА, КОЕТО ЧОВЕЧЕСТВОТО ТРЯБВА ДА ИЗУЧАВА, Е ЧОВЕКЪТ.“ А. ПОУП, 1688–1744 Г.

Казвали му бяха, че по застроена площ сградата е по-голяма от Британския музей и е пет етажа по-висока. Не беше бомбоустойчива, защото нямаше бомби. Останалите след Подлунната война ядрени арсенали бяха иззети и взривени при поредица от интересни експерименти далеч от Земята, в астероидния пояс. Оградата можеше да устои на всичко останало на Земята, с изключение може би на връх Худ. Или на лош сън.

Взе движещата се лента до Западното крило, а след това широкия спирален ескалатор до най-горния етаж.

Д-р Хейбър все още държеше псиоаналитичната кушетка в кабинета си, едно натрапващо се, въпреки скромността си, напомняне за това, че е започнал с частна практика и е работил с отделни хора, а не с милиони. Но, за да стигнеш до кушетката, трябваше доста време. Като цяло кабинетът му заемаше около четири декара площ и включваше седем отделни помещения. Ор се представи на автосекретаря при вратата на чакалнята, мина покрай г-ца Крауч, която въвеждаше нещо в компютъра си, и покрай официалния кабинет — тържествено помещение, в което липсваше само трон — за приема на посланици, делегации и нобелови лауреати — докато накрая стигна до един по-малък кабинет с прозорец от пода до тавана, където бе кушетката. Старинната ламперия от червено дърво на цяла една стена беше дръпната настрана и се виждаше великолепна колекция от изследователска апаратура и Хейбър, наврян наполовина в откритата карантия на Усилвателя. Оттам, без да поглежда назад, той избоботи: „Здравей, Джордж! Само включвам нов ергмах в хормочифта на бебчето. Само за миг. Смятам днешния ни сеанс да е без хипноза. Седни. Имам малко работа, пак съм се захванал да човъркам… Слушай. Помниш ли купа тестове, на които те подложих, когато за първи път се яви в Медицинския факултет? Лично описание, интелигентност, Роршах и т.н. Сетне аз ти направих ТАТ и няколко симулирани ситуации на сблъсък, мисля на третия ти сеанс тук. Помниш ли? Да си си задавал въпроса как си се представил на тях?“