![Грънчарското колело на рая [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/3/grncharskoto-kolelo-na-raya-bg-download.jpg)
Грънчарското колело на рая [bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Грънчарското колело на рая [bg]». Краткое содержание книги:
„Грънчарското колело на рая“ е поредният шедьовър на най-титулуваната жена в съвременната фантастика. Урсула Ле Гуин е постигнала силно въздействащ синтез от поетично въображение и научна достоверност, от разум и чувства“. „Ню Йорк Таймс“
Като че ли, от ужасния Първи април остана единствено връщането на връх Худ към състоянието на вулканична дейност. Не бе засегнат от бомба, защото бомби не бяха падали — този път. Той просто се бе събудил. Сега на север от него стърчеше дълго, сиво-кафяво перо от дим. Зигзаг и Рододендрон ги постигна съдбата на Помпей и Херкулан. Край мъничкия стар кратер на връх Табор Парк, съвсем в рамките на града, се бе отворил гейзер. Хората от този район се изселваха към цъфтящите нови предградия Уест Истмънт, Честнът Хилс Естейтс и Съни Слоупс Събдивижън. С това, че връх Худ пуши спокойно на хоризонта — можеха да се примирят, но изригването на две крачки от домовете им идваше в повече.
В един препълнен ресторант на самообслужване, Ор си купи безвкусна порция риба и пържени картофи с африкански фъстъчен сос и докато печално ги дъвчеше, помисли: е, веднъж аз й вързах тенекия в „При Дейв“, а сега тя ми я върза.
Не можеше да се справи с мъката си, със загубата. Мъка на сън. Жена, която никога не е съществувала. Опита се да усети вкуса на храната, да гледа другите хора. Но яденето нямаше вкус, а хората бяха до един сиви.
Пред стъклените врати на ресторанта множеството се сгъстяваше — народът се стичаше за следобедното представление в Портландския дворец на спорта — огромен и пищен колизеум край реката. Хората вече не седяха у дома да гледат телевизия. Феднарската телевизия предаваше само по два часа на ден. Съвременният начин на живот залагаше на колективизма. Беше вторник и щеше да се състои най-голямата атракция за седмицата, с изключение на съботния футбол — единоборството. В единоборството загиваха повече спортисти, но при него липсваха драматичните, катарзисни аспекти на футбола, чистата кланица, в която участваха 144 души; липсваше заливането на трибуните с кръв. Изкусните боеве по двойки бяха чудесни, но им липсваше великолепното отреагиране при масовото убийство.
Никога вече война, каза си Ор и остави последните воднисти остатъци от картофи. Излезе сред множеството. Не ще да… повече война… Имаше такава песен. Някога. Не ще да… Какъв беше глаголът? Не беше „водя“, защото се губеше ритъмът. Не ще да… повече война…
Налетя право на граждански арест. Висок мъж с дълго, сбръчкано сиво лице залови нисък мъж с кръгло, лъщящо сиво лице, като го сграбчи за куртката отпред. Навалицата се блъскаше покрай двамата, някои спираха да гледат, други напираха към Двореца на спорта. „Минувачите да отбележат, че това е граждански арест! — нареждаше високият с пронизителен нервен тенор. — Този човек, Харви Т. Ходо, е болен от злокачествен рак на червата, но се укрива от властите и продължава да живее със съпругата си. Аз се казвам Ърнест Ринго Марин, живея на Саут Уест Истуд Драйв, Съни Слоупс Събдивижън № 2624287, Голям Портланд. Има ли десет свидетели?“ Един от свидетелите помогна да държат слабо съпротивляващия се престъпник, докато Ърнест Ринго Марин преброи свидетелите. Ор избяга, пробивайки си с наведена глава път през навалицата, преди Марин да е осъществил евтаназията с подкожния пистолет, какъвто носеха всички пълнолетни граждани, получили своето Свидетелство за гражданска отговорност. И той си имаше. Задължен бе по закон. В момента неговият стоеше незареден — извадиха му заряда, когато стана психиатричен пациент под КЛД. Оставиха оръжието му, та временното загубване на статут да не се превърне в обществен позор за него. Както му обясниха, такова душевно разстройство, от каквото се лекуваше, не бивало да се смесва с наказуемите — сериозно заразните или наследствените заболявания. Не бивало да смята, че представлява в някакво отношение опасност за расата или пък, че е второкачествен гражданин. Оръжието му отново щеше да бъде заредено веднага щом д-р Хейбър го обяви за здрав.
Тумор, тумор… Нали карциномната епидемия бе освободила оцелелите от този бич? Не в тази действителност. Очевидно ракът беше изригнал отново, също както връх Табор и връх Худ.
Уча. Това е. Не ще да уча повече война…