Грънчарското колело на рая [bg]

— Това е единият му аспект — обади се Ор. — Другият е покоят.

— Когато нещата престанат да се променят, това ще е крайният резултат на ентропията, ще настъпи топлинната смърт на Вселената. Колкото повече нещата се движат, осъществяват взаимни връзки, влизат в противоречие, променят се, колкото по-малко е равновесието — толкова повече е животът. Аз съм за живота, Джордж. Сам по себе си животът е страхотен риск, във всяко едно отношение! Няма как да живееш в сигурност, няма такова нещо като сигурност. Така че подай си носа от черупката и живей пълноценно. Значение има това, че си постигнал нещо, а не как си го постигнал. Онова, което се боиш да приемеш, е, че ние двамата сме се заловили наистина с голям експеримент. Намираме се пред прага на откритие — как да управляваме за доброто на цялото човечество; съвсем нова сила, съвършено ново поле на антиентропна енергия, на воля да действаш, да променяш!

— Всичко това е така. Но има…

— Какво, Джордж! — Сега говореше бащински и търпеливо и Ор направи усилие да продължи, като знаеше, че няма смисъл.

— Ние сме в света, а не срещу него. Не върви да застанем извън нещата и оттам да ги управляваме. Просто не става, против живота е. Има път, който трябва да се следва. Светът е такъв, независимо какъв смятаме, че би трябвало да бъде. Човек трябва да е с него. Трябва да го остави такъв, какъвто е.

Хейбър заснова насам-натам из помещението, сетне застана за миг пред огромния прозорец, който очертаваше изглед на север към спокойния и неизригващ конус на връх Сейнт Хелън. Кимна няколко пъти и каза:

— Разбирам напълно. Но може би ще разбереш към какво се стремя, ако поставим въпроса по следния начин. Намираш се в джунглата, в Мато Гросо, и се натъкваш на туземка, която лежи на пътеката и умира, ухапана от змия. В багажа си имаш серум, предостатъчно серум, който би стигнал да спасиш хиляди ухапани от змия. Няма ли да й го дадеш, защото „така стоят нещата“, ще я оставиш ли на „каквото й е писано“?

— Ще зависи — отвърна Ор.

— Ще зависи от какво?

— Ами… не зная. Ако прераждането е факт, може да я лиша от по-хубав живот и да я осъдя да живее в беда. Може би ако я спася, ще се прибере у дома и ще убие шестима свои съселяни. Зная, че вие ще й дадете серума, защото го имате и изпитвате съжаление към нея. Но не знаете, дали вършите добро или зло, или и двете…