Грънчарското колело на рая [bg]

Но Хейбър се учеше как да управлява по-добре сънищата му. Последните два сеанса бяха променили нещата доста радикално. Все още живееше в апартамента си на Корбет Авеню, в същите три стаи, леко ароматизирани с марихуаната на домоуправителя, но работеше като чиновник в огромна сграда в центъра, а центърът се бе променил до неузнаваемост. Беше не по-малко внушителен и пълен с небостъргачи, както преди пренаселеността, но много по-траен и красив. Сега нещата бяха организирани по съвсем различен начин.

Странно или не, Албърт М. Мердъл продължаваше да бъде президент на Съединените щати. Той оставаше несменяем като очертанията на континентите. Но Съединените щати не бяха същата велика сила, не беше велика сила и никоя друга страна.

Сега Портланд беше седалище на Центъра за световно планиране, главна институция на планетарната Федерация на народите. Както пишеше по сувенирните пощенски картички, Портланд беше столица на планетата. Имаше население от два милиона души. Районът на центъра беше изпълнен с огромни сгради на ЦСП и нито една не беше по стара от дванайсет години; всички те бяха внимателно планирани, заобиколени от зелени паркове и обточени с дървета алеи. Хиляди хора, повечето от тях феднари18, т.е. чиновници на ЦСП, изпълваха алеите; групи туристи от Улан Батор и Сантяго де Чили минаваха покрай тях с вдигнати нагоре глави, слушайки какво им казваха в миниатюрните слушалки записите-гидове. Гледката беше жива и внушителна — грамадните, красиви сгради, поддържаните ливади, добре облеченото множество. На Джордж Ор всичко това му изглеждаше съвсем футуристично.

Разбира се, не можа да намери „При Дейв“. Не можа да намери дори Анкени Стрийт. Помнеше я съвсем ясно от толкова други съществувания, че докато не отиде там, отказваше да приеме онова, в което го уверяваха сегашните му спомени: в тях не фигурираше никаква Анкени Стрийт. На мястото, където би трябвало да бъде, сред поляни и рододендрони, към небето се бе стрелнала сградата на Координация на изследователската и внедрителската дейност. Дори не си даде труд да потърси Пендълтън Билдинг; Морисън Стрийт си стоеше на мястото — широка алея, току-що засадена по средата с портокалови дървета, но покрай нея нямаше и никога не бе имало някаква сграда в стил нео-инка.

Не помнеше точно как се наричаше фирмата на Хедър; дали беше Формън, Есербек и Рути, или пък беше Формън, Есербек, Гудхю и Рути? Намери телефонна кабина и я потърси. В указателя нямаше нищо подобно, но пък фигурираше П. Есеребек, адвокат. Обади се да попита, но там не работеше никаква г-ца Лилейч. Накрая събра смелост и потърси името й. В указателя въобще липсваше името Лилейч.

Може би все пак съществува, но носи друго име, помисли той. Ако майка й е изоставила името на съпруга си след като е заминал за Африка. Или пък тя е запазила името си по мъж, след като е останала вдовица. Но нямаше и най-малка представа как се е казвал съпругът й. Може никога да не го е носила; много жени вече не променяха името си при женитба и не се придържаха към обичая, останал от времето на женското подчинение. Но каква полза от подобни гадания? Спокойно можеше да няма никаква Хедър Лилейч; този път можеше да не се е раждала въобще.