Грънчарското колело на рая [bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Грънчарското колело на рая [bg]». Краткое содержание книги:
„Грънчарското колело на рая“ е поредният шедьовър на най-титулуваната жена в съвременната фантастика. Урсула Ле Гуин е постигнала силно въздействащ синтез от поетично въображение и научна достоверност, от разум и чувства“. „Ню Йорк Таймс“
— И въпреки това го казвам — отвърна кротко той.
Хейбър погледна надолу към него, наистина го погледна за момент и го видя. Имаше вид сякаш отстъпва назад, както би направил човек, понечил да отмахне тюлена завеса, но натъкнал се на гранитна врата. Отиде в другия край на стаята. Седна зад бюрото си. Сега Ор стана и леко се протегна.
Хейбър поглади черната си брада с голяма, сива ръка и заговори.
— Аз съм на прага, не, почти съм постигнал пробив. Дълбокият му глас престана да боботи, не беше приветлив, а тъмен, мощен. — Като използувам моделите на мозъка ти по схемата обратна връзка-елиминиране-възпроизвеждане-усилване, програмирам Усилвателя да възпроизвежда ЕЕГ-ритмите, които се получават по време на резултатното сънуване. Наричам ги ритми на е-фазата. Успея ли достатъчно да ги обобщя, ще съм в състояние да ги наложа върху ритмите на делта-фазата на друг мозък и според мен, след период на синхронизиране, те ще предизвикат резултатно сънуване в този мозък. Разбираш ли какво искам да кажа? Ще съм в състояние да предизвикам е-фаза в подбран и подготвен мозък с лекотата на психолог, който използува електростимулиране на мозъка, за да предизвика ярост у котка или спокойствие у психически разстроен човек — дори по-лесно, защото мога да симулирам, без да имплантирам контакти или химикали. До няколко дни, може би до няколко часа, ще постигна тази цел. Стане ли това — си свободен. Няма да си необходим. Не обичам да работя със субект против волята му, а напредъкът ще е много по-бърз с подходящо подготвен и ориентиран субект. Но докато не съм готов, имам нужда от теб. Това изследване трябва да се довърши. То е може би най-важното научно изследване, което някога е било предприемано. Имам нужда от теб дотолкова, че ако задължението ти към мен, към търсенето на знание и към благото на цялото човечество, не е достатъчно да те задържи тук, готов съм да те принудя да служиш на една висша кауза. Ако е необходимо, ще получа заповед за Задължително лече… за Принудително лично благополучие. Ако е необходимо, ще използувам опиати, сякаш си буйстващ психопат. Разбира се, отказът ти да помогнеш по въпрос от такава важност е психопатичен. Излишно е да казвам, че безкрайно повече предпочитам да разполагам с доброволната ти, свободна помощ, без служебна или психическа принуда. За мен това е от съществено значение.
— Всъщност ви е все едно — рече Ор без враждебност.
— Защо ми се противопоставяш… сега. Защо сега, Джордж? Когато допринесе толкова много и сме така близо до целта? — „Твоят Бог е изпълнен с упрек Бог.“ Но упрекът за вина не бе начин да хванеш Джордж Ор; нямаше да доживее до трийсет, ако беше от хората, които се отдават на чувството за вина.
— Защото колкото по-дълго продължавате, толкова по-лошо става. А сега, вместо да ми попречите да сънувам резултатни сънища, ще започнете да ги сънувате вие. Не ми харесва това, че останалият свят живее в сънищата ми, но категорично не желая да живея във вашите.
— Какво искаш да кажеш с това „по-лошо става“? Виж какво, Джордж. По мъжки. Разумът ще надделее. Стига да седнем и да обсъдим нещата… Ето какво постигнахме през няколкото седмици, откакто работим заедно: премахнахме пренаселеността, възстановихме стандарта на живот в градовете и екологичното равновесие на планетата, унищожихме рака като основен убиец. — Отмяташе на силните си, сиви пръсти изброеното. — Анулирахме проблема с цвета на кожата, расовата омраза. Спряхме войната. Отстранихме риска от влошаване на биологичния вид и натрупването на вредни генни депа. Преодоляхме — е, да речем в процес на премахване са навсякъде по света — нищетата, икономическото неравноправие, класовата война. Какво ни остава? Душевните заболявания, неспособността на някои хора да се пригодят към действителността — това ще отнеме малко време, но вече сме направили първите стъпки. Под ръководството на ИВПЧ е в ход и непрекъснато напредва ограничаването на човешкото физическо и психическо страдание и нараства самоизявата на отделната личност. Напредък, Джордж! За месец и половина постигнахме по-голям прогрес, отколкото човечеството за шестстотин хиляди години!
Ор реши, че на всички тези аргументи трябва да се отговори. И започна:
— Къде отиде демократичното управление? Хората вече не могат да избират сами каквото и да е. Защо всичко е толкова калпаво, защо всичко е така безрадостно? Дори не можеш да различиш хората един от друг, а колкото са по-млади, толкова повече си приличат. Тази работа със Световната държава, която отглежда всички деца в Центрове…