Грънчарското колело на рая [bg]

Обелване на един слой беше единствената промяна у Хейбър и може би тя не се дължеше на резултатен сън, а само на променените обстоятелства. Беше така уверен в себе си, че повече не намираше за нужно да скрива целите си или да заблуждава Ор; направо можеше да го принуди. Ор имаше по-малък шанс от всякога да се измъкне от него. Доброволното лечение сега беше известно като Контрол върху личното добруване, но съдържаше същите юридически принуди, а нямаше адвокат, който дори да си представи, че ще заведе дело за оплакване на пациент срещу Уилям Хейбър. Той беше голям човек, изключително важна фигура — директор на ИПВЧ, сърцето на Центъра за световно планиране, мястото, където се вземаха основните решения. Винаги бе желал власт, за да върши добро. Сега я имаше.

И в този смисъл, бе останал напълно верен на общителния и недостъпен човек, когото срещна в самото начало, в мизерния кабинет в Уиламит Ист Тауър, под фототапета на връх Худ. Не се бе променил, само бе пораснал.

Волята за власт има едно качество — да расте. Да се осъществи означава да се прекрати действието й. За да съществува волята за власт, трябва да нараства с всяко осъществяване, правейки го стъпка към следващото. Колкото по-голяма е придобитата власт, толкова по-силен става апетитът. Тъй като нямаше видима граница на властта, която Хейбър упражняваше чрез сънищата на Ор, решимостта му да усъвършенства света нямаше край.

Минаващо покрай него извънземно го бутна леко в навалицата на Морисън Мол и се извини безцветно през вдигнатия си ляв лакът. Веднъж разбрали, че с това стряскат хората, извънземните бързо се научиха да не сочат към тях. Ор вдигна стреснат очи; почти беше забравил за извънземните, още от кризата в Деня на шегата. Сега си спомни, че при настоящото му — или в сегашния континуум, както Хейбър настояваше да го нарича — при кацането си извънземните не се бяха превърнали в толкова голяма катастрофа за Орегон, НАСА и авиацията. Вместо да разработят своите компютри-преводачи под дъжд от бомби и напалм, бяха тръгнали с тях от Луната и бяха кръжили във въздуха преди да кацнат, съобщавайки по радиото за мирните си намерения, извинявайки се за Звездната война, която била чиста грешка и чакайки указания. Разбира се, настъпи тревога, но не и паника. Беше почти трогателно да чуваш от всеки радио и телевизионен канал равните гласове да повтарят как унищожаването на лунния купол и руската орбитална станция било непреднамерен резултат на невежи усилия да установят контакт, как разбрали, че ракетите на Земната космическа флотилия са нашият невеж опит да установим контакт, как страшно съжаляват и как сега, когато най-сетне са овладели човешките канали за връзка, искали да се опитат да поправят нещата.