![Грънчарското колело на рая [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/3/grncharskoto-kolelo-na-raya-bg-download.jpg)
Грънчарското колело на рая [bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Грънчарското колело на рая [bg]». Краткое содержание книги:
„Грънчарското колело на рая“ е поредният шедьовър на най-титулуваната жена в съвременната фантастика. Урсула Ле Гуин е постигнала силно въздействащ синтез от поетично въображение и научна достоверност, от разум и чувства“. „Ню Йорк Таймс“
— Добре! Приемам! Зная какво върши серумът против ухапване от змии, но не зная какво върша аз — добре, с удоволствие приемам аргументите ти. И какво от това? С готовност признавам, че в 85 на сто от случаите не зная какво, по дяволите, върша с този твой откачен мозък, а и ти не знаеш, но го вършим — е, ще се заловим ли за работа? — Неговата жизненост, добронамерената му енергия бяха завладяващи; той се засмя и Ор установи, че върху собствените му устни е разцъфнала немощна усмивка.
Но докато Хейбър слагаше електродите, направи последно усилие да влезе в контакт с него:
— На идване видях граждански арест с евтаназия.
— За какво?
— Евгеника. Рак.
Хейбър кимна, нащрек.
— Нищо чудно, че си потиснат. Все още не си приел напълно ползата от контролираното насилие за общо добро и никога няма да си в състояние да я приемеш. Светът, който създадохме, Джордж, е лишен от сантименталност. Реалистичен живот. Но както казах, животът не може да е сигурен. Нашето общество не е сантиментално и с всяка изминала година става все по-малко сантиментално; бъдещето ще го оправдае. Необходимо ни е здраве. Просто няма място за неизлечимо болни с увредени гени, които израждат общността; не можем да се занимаваме с напразни, безполезни страдания. — Въодушевлението, с което говореше, звучеше по-кухо от обикновено; Ор се запита дали Хейбър харесва света, създаден без съмнение от него. — Сега просто си седи така, не искам да заспиваш по навик. Добре, чудесно. Може да ти доскучае. Искам само да поседиш известно време. Дръж си очите отворени, мисли за каквото щеш. А аз ще се ровя из карантиите на бебчето. И така, започваме: бинго. — Натисна белия бутон за включване вляво от Усилвателя, до главата на кушетката.
Едно извънземно го побутна леко в навалицата на алеята; то вдигна левия си лакът, за да се извини, и Ор промърмори: „Извинете.“ То спря, наполовина му препречи пътя, той също спря, стреснат, поразен от зеленикавата, невъзмутима триметрова грамада. Беше гротескна, почти смешна; приличаше на морска костенурка и въпреки това притежаваше странна, едра красота, красота по-ведра от което и да е живеещо на слънчевата светлина същество, от всеки, който ходеше по земята.
От все така вдигнатия ляв лакът се чу равен глас:
— Джор Джор.
След миг Ор разпозна в това двусричие собственото си име и отговори леко смутен:
— Да, аз съм Ор.
— Моля, извинете неканеното прекъсване. Вие сте човекът способен на иаклу, както вече е отбелязано. Това смущава личността.
— Аз не… аз смятам…
— И ние сме били смущавани по различни начини. Представи преминават в мъгла. Възприемането е трудно. Вулканите изпускат огън. Предлага се помощ: подлежи на отказ. Серум против ухапване от змия не се предписва на всеки. Преди да се следват упътвания, водещи в погрешна посока, могат да се призоват помощни сили, по непосредствено следващия начин: „Ър’ перренне!“
— Ър’ перренне — повтори автоматично Ор, защото цялото му съзнание се бе напрегнало в опита да разбере какво му казва извънземното.
— Ако е желана. Думите са сребро, мълчанието е злато. Личността е вселена. Моля, извинете прекъсването, преминаване в мъгла. — Макар да нямаше врат и кръст, извънземното остави впечатление, че се поклони и отмина, огромно и зеленикаво, стърчащо над тълпата. Ор остана загледан след него, докато не чу Хейбър да го вика: „Джордж!“
— Какво? — Огледа глупаво стаята, бюрото, прозореца.
— Какво, по дяволите, направи?
— Нищо — отговори Ор. Все така седеше на кушетката, косата му бе пълна с електроди. Хейбър бе натиснал копчето за изключване на Усилвателя и бе дошъл пред него, загледан първо в Ор, сетне в екрана на ЕЕГ.
Той отвори апарата и провери записа върху книжната лента.
— Реших, че не съм видял добре на екрана — продължи със странен смях той, една много съкратена версия на обикновения му рев с цяло гърло. — Странно нещо става в твоя кортекс, а дори не съм му подавал сигнали от Усилвателя, току-що бях започнал леко да стимулирам Варолиевия мост, нищо конкретно… Какво е това… Господи, поне 150 миливата трябва да са. — Внезапно се обърна към Ор: — За какво мислеше? Възстанови го.
Ор бе обхванат от крайно нежелание, равностойно на чувство за заплаха, за опасност.