Грънчарското колело на рая [bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Грънчарското колело на рая [bg]». Краткое содержание книги:
„Грънчарското колело на рая“ е поредният шедьовър на най-титулуваната жена в съвременната фантастика. Урсула Ле Гуин е постигнала силно въздействащ синтез от поетично въображение и научна достоверност, от разум и чувства“. „Ню Йорк Таймс“
След като застана очи в очи с тази вероятност, Ор се изправи пред друга. Дали ще я позная, ако ей сега мине покрай мен да ме търси, помисли си той?
Беше кафява. Чисто, тъмно, кехлибарено кафява, като балтийски кехлибар или чаша силен цейлонски чай. Но покрай него не минаваха кафяви хора. Нито черни, нито бели, нито жълти, нито червени. Те произлизаха от всички части на света — работеха в Центъра за световно планиране — или бяха дошли да го разглеждат: от Тайланд, Аржентина, Гана, Китай, Ирландия, Тасмания, Ливан, Етиопия, Виетнам, Хондурас, Лихтенщайн. Но носеха едни и същи дрехи — панталони, куртка, дъждобран; а под дрехите имаха един и същи цвят. Бяха сиви.
Д-р Хейбър остана очарован, когато се получи това. Беше в събота, в първия им сеанс след прекъсване от една седмица. Пет минути стоя загледан в отражението си на огледалото в умивалнята, като се подсмиваше и възхищаваше, после разгледа Ор по същия начин.
— Този път, за първи път, намери най-икономичния начин, Джордж! Господи, струва ми се, че мозъкът ти започва да ме разбира! Знаеш какво ти внуших да сънуваш… нали?
Ор стоеше, свел поглед към собствените си светлосиви ръце, с къси сиви нокти.
— Сигурно сте ми внушил да няма повече проблеми с цвета. Да няма расов проблем.
— Точно така. И разбира се, имах предвид политическо и етично решение. Вместо това, както обикновено става с твоите първични мисловни процеси, си минал напряко, което обикновено се оказва късо съединение, но този път те са стигнали до същината. Направили са промяната биологична и абсолютна. Никога не е имало расов проблем! Ти и аз, Джордж, сме единствените хора на Земята, които знаем, че някога е имало расов проблем. Представяш ли си? Никой не е бил парий в Индия, никой не е бил линчуван в Алабама, никой не е загивал при масовите кланета в Йоханесбург! Надраснахме проблема с войните, а расов проблем дори не сме имали! Никой никога не е страдал заради цвета на кожата си. Учиш се, Джордж! Въпреки себе си, ще се превърнеш в най-големия благодетел на човечеството в цялата му история. След всичкото време и енергия, пропилени от хората, за да намерят религиозни решения на страданието, се появяваш ти и правиш Буда, Исус и всички като тях да приличат на факири, каквито всъщност са си били. Те са се опитвали да избягат от злото, но ние, ние го изкореняваме, отстраняваме го, част по част!
Ор се притесняваше от победните химни на Хейбър и не ги слушаше; вместо това ровеше в паметта си и не намираше в нея реч, произнесена на някакво бойно поле в Гетисбърг, нито човек на име Мартин Лутър Кинг, който да е намерил място в историята. Но подобни неща му се сториха малка цена за пълното премахване, с обратна сила, на расовите предразсъдъци и затова нищо не каза.
Но пък това — никога да не е познавал жена с кафява кожа и твърда черна коса, подстригана много ниско, така че да се очертава изящната линия на черепа, наподобяваща извивката на бронзова ваза — не, това не беше правилно. Беше непоносимо. Всички по този свят да имат тяло с цвета на боен кораб — не!
Затова я няма, мислеше си той. Тя не би могла да се роди сива. Цветът й, кафявият й цвят, беше съществена част от нея, а не случайност. Гневът й, кротостта, нетактичността, нежността, те всички бяха елементи от смесеното й същество, нейната смесена природа, тъмна и чиста от край до край като балтийски кехлибар. Тя нямаше място в света на сивите хора. Не се бе родила.
Но той се бе родил. Той можеше да се роди във всеки един свят. Нямаше характер. Беше буца глина, парче необработено дърво.
И д-р Хейбър, и той се бе родил. Нищо не можеше да му попречи. Само дето ставаше по-голям с всяко свое превъплъщение.
По време на онова ужасяващо пътуване от вилата до обхванатия от бойни действия Портланд, докато подскачаха по селския път в задъхващия се парен автомобил на Херц, Хедър му каза, че, както се бяха споразумели, се е опитала да му внуши един подобрен Хейбър. И оттогава Хейбър поне откровено говореше за манипулациите си. Макар че „откровено“ едва ли беше точната дума; беше прекалено сложна личност, за да е откровен. Белиш слой след слой лука, но под него винаги се показва само лук.