За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XIV
Как най-малките промени в държавната уредба могат да доведат до унищожение на принципите
Аристотел говори за Картаген като за една много добре уредена република. Полибий съобщава, че по време на Втората пуническа война Картаген се е натъкнал на тази трудност, че сенатът е загубил почти цялата си власт. От Тит Ливий научаваме, че когато Ханибал се връща в Картаген, той вижда чиновници и знатни граждани да присвояват обществени доходи и да злоупотребяват с властта, която имат. Така че добродетелта на управляващите изчезва заедно с изчезването на властта на сената; всичко това произтича от един и същ принцип.
Позната е чудодейната сила на цензурата у римляните. Имало е време, когато тя е ставала тежка; но я запазват, защото в обществото е имало все още повече лукс, отколкото поквара. Клавдий я отслабя и в резултат на това покварата става по-голяма от лукса; и цензурата изчезва, така да се каже, от само себе си. Ту неприятна, ту желана, ту изоставяна, ту въвеждана отново, тя бива изцяло премахната, когато става съвсем безполезна — по времето на Август и Клавдий.
Глава XV
Твърде действени средства за запазване на трите принципа
За да бъда разбран добре, трябва да се прочетат следващите четири глави.
Глава XVI
Отличителните свойства на републиката
По своята природа републиката изисква малка територия; иначе тя не може да запази съществуването си. В голямата република има големи богатства, следователно — неумерени желания; твърде големи вложения трябва да се съсредоточат в ръцете на гражданина; интересите все повече стават лични; в началото човек чувствува, че може да бъде щастлив, велик, славен без родината си; но скоро след това се убеждава, че той не може да достигне всичко сам, върху развалините на отечеството си.
В голямата република общото благо е жертва на хиляди съображения; не всички могат да се ползуват от него; то много зависи от случайностите. Докато в малката република то се усеща по-добре, по-добре се съзнава; по-близко е до всеки гражданин; злоупотребите тук се срещат по-рядко и следователно по-малко се покровителствуват.
Лакедемон е съществувал така дълго, защото въпреки всички войни, които е водил, винаги е запазвал територията си. Единствената негова цел е била свободата; единствената му изгода от тази свобода — славата.
Да бъдат доволни от своята територия, както и от своите закони — такъв е бил духът на гръцките републики. Атина се поддала на амбиции и ги е предала на Лакедемон; но това е било по-скоро от желание да бъдат ръководени свободни хора, отколкото командувани роби; да се застане начело на съюза, а не да се разруши този съюз. Всичко бива загубено, когато възниква монархията — управление, чиито дух е склонен към разширяване на територията.
При обикновени условия е трудно в република, състояща се от един град, да се задържи друго управление освен републиканско. В такава малка държава монархът ще притежава голяма власт, но нищожни средства, с които да я упражнява и да й спечели уважение; затова той ще потиска много народа. От друга страна, такъв монарх лесно може да бъде подложен на натиск отвън или даже от някоя вътрешна сила; всеки момент народът може да се обедини и изправи срещу него. И ако господарят на един само град бъде изгонен от този град — край на всичко; но ако има много градове, тогава процесът току-що започва.
Глава XVII
Отличителни свойства на монархията
Монархическата държава трябва да бъде от средна величина. Ако е малка, тя ще се превърне в република; а ако е много голяма, първенците в държавата, силни по самото си положение, намирайки се далеч от погледа на господаря, притежавайки двор извън неговия, осигурени срещу бързите наказателни мерки чрез законите и обичаите, ще престанат да му се подчиняват; тях не би ги уплашило никое прекалено бавно и прекалено отдалечено наказание.
Така Карл Велики едва основал своята империя и веднага се наложило да я разделя; дали защото управителите на провинции не са му се подчинявали, дали защото искал да ги накара да му се подчиняват по-добре, но се оказало, че е необходимо империята да бъде разделена на няколко кралства.
След смъртта на Александър неговата империя била разпокъсана. Как би могло тези велики гръцки и македонски велможи — свободни и победоносни, разпръснати из обширните завоювани земи — да бъдат заставени да се подчиняват?