Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Дайана отиде с баща си в Кармоди — отговори госпожа Бари, влезе вътре и затвори вратата.
Анн се върна в „Грийн Гейбълс“, потънала в мълчаливо отчаяние.
— Загубих и последната си надежда — каза тя на Марила. — Отидох горе и сама говорих с госпожа Бари и тя се държа с мен много обидно, Марила, мисля, че тя не е възпитана жена. Не ми остава нищо друго, освен да се моля, но нямам надежда, че това много ще помогне, Марила, защото не вярвам, че самият Господ може да направи много нещо е такъв упорит човек като госпожа Бари.
— Анн, не бива да казваш такива неща — скара й се Марила, като се мъчеше да не отвърне на това нечестиво разсъждение със смях, който я напушваше за нейно изумление. И наистина, когато разказа вечерта цялата история на Матю, тя се смя от сърце на горестта на Анн.
Но когато тихичко влезе в таванската стая и намери Анн заспала с мокро от сълзи лице, непривична нежност смекчи нейните черти.
— Бедната душичка — промърмори Марила и вдигна непослушна къдрица от мокрите бузи на детето. След това се наведе и целуна порозовялата бузка.
Седемнадесета глава
Нов интерес в живота
На другата сутрин Анн, навела се над ръкоделието си на кухненския прозорец, погледна случайно навън и видя Дайана долу при Бълболенето на дриада да прави тайнствени знаци. Тя изскочи мигновено от къщи и полетя към долчинката с изумление и надежда, борещи се в изразителните й очи. Обаче надеждата угасна, когато видя обезсърченото лице на Дайана.
— Майка ти не се е смилила? — изохка тя.
Дайана печално поклати глава.
— Не, и, о, Анн, тя каза, че не бива вече никога да играя с теб. Аз плаках, и плаках, и й казах, че ти не си била виновна, но нищо не помогна. Да знаеш само как трябваше да й се моля да ми позволи да дойда долу да се сбогувам с теб. Каза, че ми дава само десет минути и гледа часовника.
— Десет минути не са много за едно сбогуване завинаги — рече със сълзи Анн. — О, Дайана, ще ми обещаеш ли от сърце никога да не забравяш приятелката от твоите младини, без значение какви по-скъпи приятели те ласкаят?
— Разбира се, обещавам — изхлипа Дайана, — и никога няма да имам друга сърдечна приятелка… не искам да имам! Не бих могла да обичам някого така, както обичам теб.
— О, Дайана — изплака Анн и сключи ръце, — обичаш ли ме?
— Ами разбира се! Не си ли го знаела досега?
— Не — Анн пое дълбоко дъх. — Мислех си, разбира се, че ме харесваш, но никога не съм се и надявала, че ме обичаш. Знаеш ли, Дайана, не съм мислила, че някой може да ме обича. Никой никога не ме е обичал откакто се помня. О, това е чудесно! Това е лъч светлина, който завинаги ще блести по тъмната пътека далече от теб, Дайана. О, кажи го още веднъж!
— Обичам те предано, Анн — твърдо изрече Дайана, — и винаги ще те обичам, можеш да бъдеш сигурна в това.
— И аз винаги ще те обичам, Дайана — промълви Анн и тържествено протегна ръка. — В бъдните години споменът ще свети като звезда в моя самотен живот, както се казва в този последен разказ, който четохме заедно. Дайана, ще ми дадеш ли на раздяла кичур от твоите черни като смола плитки, да го пазя завинаги?
— Имаш ли нещо, с което да го отрежем? — запита Дайана, като бършеше сълзите, отново потекли заради трогателните думи на Анн, и връщайки се към по-същественото в положението.
— Да. Ножичките за ръкоделие за щастие са в джоба на престилката ми — каза Анн. Тя тържествено клъцна една от къдриците на Дайана. — Желая ти всичко добро, моя любима приятелко. Отсега нататък трябва да се държим като непознати, макар и да живеем една до друга. Но сърцето ми винаги ще ти бъде вярно.
Анн остана там, загледана в Дайана, докато тя изчезна от нейния поглед, и махаше с ръка, колчем Дайана се обърнеше да погледне назад. След това се върна вкъщи, малко утешена за момента от тази романтична раздяла.
— Всичко е свършено — осведоми тя Марила. — Аз никога вече не ще имам друга приятелка. Всъщност съм по-зле, отколкото някога преди, защото сега нямам Кейти Морис и Виолета. А и да ги имах, нямаше да бъде същото. Малките приятелки от мечтите някак си не задоволяват след истински приятелки. Дайана и аз се сбогувахме толкова трогателно долу край извора. Това сбогуване ще остане завинаги свято в паметта ми. Аз говорех с най-прочувствените думи, които можех да измисля. Дайана ми даде кичур от косата си и аз ще го зашия в торбичка и ще я нося на врата си цял живот. Моля ти се, погрижи се да я погребат с мене, защото не вярвам да живея много дълго. Може би, когато ме види студена и мъртва пред себе си, госпожа Бари ще изпита угризения на съвестта за това, което е сторила и ще позволи на Дайана да дойде на погребението ми.