Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Елин връща назад кадрите и увеличава образа на тъмната фигура.
Облечена е в същите дрехи — същата качулка със заострен връх. Лицето не се вижда ясно, както беше на кадъра в помещението с генераторите, но Елин е сигурна, че е Лори.
Тя поглежда Сесил. Ръката й трепери върху бюрото.
— Лори е — устата й сякаш е запушена, пълна с нещо лепкаво. — Лори ме е блъснала.
Елин знае, че това е един от онези моменти, когато няма връщане назад.
Един от моментите, когато прозрението е толкова сигурно и силно, че помита всичко друго, което е съществувало преди това.
Елин не може да повярва. Не иска да повярва, но знае, че е истина.
Лори я е наблюдавала. Лори я е блъснала.
Мисълта — леденостудена и тревожна — довежда до друга, — че Лори може изобщо да не е жертва, а да е замесена в случилото се. Тя ли е хищникът?
49
Асансьорът към техния етаж се разтърсва и спира. Вратите се отварят.
Елин излиза в коридора, краката й са омекнали като желе. Не може да разсъждава ясно. Представяла си е всичко, но не и това — убиецът на Адел не държи Лори; Лори я е блъснала във вира за гмуркане.
Мислите й са трескави, изпълнени с въпроси, които се въртят около една точка — защо ще я блъска? Защо ще причинява на Айзак болката, че е „изчезнала“, ако не заради някакъв зловещ мотив?
Въпреки че иска да го пренебрегне, най-очевидното заключение е, че Лори е замесена в цялата история.
Че тя е способна да убие някого.
Натам сочи всичко, което Елин е научила досега, и тази нова информация…
В съзнанието й пробягват образи — Лори крачи по плажа със скимборд под мишница. Лори чете с издадена напред долна устна от съсредоточеност. Лори се гмурка от стъпалата в скалата в морето…
Не, невъзможно е, но…
Не е ли забелязал Айзак знаците? А колегите му, приятелите?
Това не е извън границите на вероятното. Мислите й се връщат към един случай отпреди три години — жена на четиресет и няколко, осъдена за убийството на новата партньорка на бившия си съпруг.
Жестоко, злобно наръгване с нож — седемнайсет пъти в главата, врата и гърдите. Съседка я намерила, докато кръвта й изтичала до къщичката за игра на сина й в градината.
Заподозряната работеше в банка в Ексетър и продаваше ипотеки. Всичките й колеги и приятели я описаха по един и същ начин — тиха, скромна, добра.
Елин и екипът установиха, че тя е планирала убийството повече от две години. Отдел „Дигитална криминалистика“ изрови десетки страници проучвания на лаптопа й за различни методи на убиване и как да избегне разкриване.
Онова, което порази най-много Елин, беше, че никой няма представа. Жената била в добри отношения с жертвата и дори ходили заедно на почивка преди няколко месеца.
От посръбване на коктейли по залез-слънце до хладнокръвно убийство.
И Лори ли бяха преценили погрешно по същия начин?
Елин отваря вратата на стаята им и мислите й се насочват в друга посока.
Може би избързва с изводите си. Блъскането й във вира за гмуркане означава ли непременно, че Лори е замесена в убийството на Адел?
Но мисълта я гложди. Защо иначе ще го прави?
Елин сяда на бюрото и изважда тефтерчето си. Единственият начин да си изясни нещата, е да ги запише. Тя внимателно написва обобщение на онова, което е открила досега.
Проблеми с психичното здраве на Лори, статията, визитната картичка на психиатърката.
Връзка с Лукас/негови снимки.
Вторият телефон на Лори/многократните обаждания до непознат номер.
Ядосаното телефонно обаждане в нощта, когато изчезна Лори.
Скарването на Лори с Адел.
Заплашителните писма за изнудване до Лукас. Свързани ли са по някакъв начин?
Елин се замисля върху думите и не може да пренебрегне очевидната картина, която рисуват. Всичко сочи към непредсказуем човек. Психически нестабилен.
Достатъчно ли е обаче да стигне до заключението, че Лори е способна да се замеси в нечие убийство? Гложди я и един още по-важен въпрос: защо?
Защо Лори би искала да нарани Адел?
Мислите й се насочват към начина, по който е била убита Адел — торбата с пясък, маската, стъклената кутия, пръстите. Всичко това са крайности, които не са наложителни, и говорят, че не са случайни. Означават нещо, вероятно нещо дълбоко лично.
Но какво? Елин знае, че Лори и Адел са се скарали. Възможно ли е кавгата, каквато и да е причината, да е била достатъчен мотив Лори да я убие?
Това обаче не обяснява смъртта на Даниел Льометр. Свързани ли са двете убийства и ако е така, как?
Телефонът й започва да звъни. Ноа се обажда.
Файловете.
50
— Когато писах „бързо“ — казва Елин изненадана, че ръката й трепери, — не очаквах… особено толкова късно — тя поглежда часовника, десет и осем минути.
— Винаги работя до късно, знаеш го.
— Знаех — тихо казва Елин.
Чувства се странно, отново говори с Ноа и знае, че тази неловкост е по нейна вина. По време на отпуската си не се срещна лично с никого от екипа, само си разменяха съобщения. Елин се изолира от всички, отчужди се от тях.
Ноа се смее, познат звук — плътен, леко дрезгав. Минават няколко секунди.
— Уорнър, липсва ми мелодичния ти глас.
— И на мен — отговаря Елин и изведнъж я сграбчва носталгия.
Не, не е тъга по родното място, а по работата. Колкото и да го отрича пред Уил, липсва й не само общуването, но и оживлението и суетнята в офиса и оперативната зала, съвещанията, това да живее извън пространството в главата си.
— Сигурна ли си? — пита Ноа. — Доколкото чух, щастлива си, докато си в отпуск.
Думите му са весели и безгрижни, но Елин чува поемане на дъх, приплъзването от шега към сериозност.
— Не е лесно, Ноа — гласът й потреперва, — да реша дали да се върна… Не искам да разочаровам никого от вас.