Защото вярваш в любовта

— Хипократовата клетва задължава лекаря да не нанася вреди — възпротиви се той. — Пък и откъде ще намерим кръводарител? Повечето мъже са готови по-скоро да се опълчат срещу Наполеоновата кавалерия, отколкото да легнат под ножа на хирурга.

— Аз ще му дам кръв.

— Не мога да го допусна, Катрин! — извика сърдито хирургът. Раздразнена от умората и страха, тя избухна:

— Омръзна ми мъжете да ми повторят като папагали: «О, Катрин, не можеш да направиш това!» Аз съм здрава и силна и спокойно мога да се лиша от малко кръв.

— За първи път ви виждам да губите самообладание. — Иън се усмихна възхитено. — Знам, че сте силна, и не виждам причина да не ви пусна малко кръв. За вас практически не съществува опасност.

— Нали ще направите преливането?

— Той е як мъж, иначе не би живял толкова дълго. — Иън вдигна китката на Майкъл, потърси пулса и почака със смръщено чело. След дълга пауза заяви решително: — Щом сме казали А, ще кажем и Б. Ще опитаме. Надявам се преливането да му даде силата, от която се нуждае.

Катрин приседна на леглото, защото от облекчение й се зави свят.

— От какво имате нужда?

— Намерете ми две съвсем чисти пера, едното малко по-голямо от другото, и помощник. Вие няма да бъдете в състояние да помагате.

Катрин отиде да повика Елспет и прати при Чарлз готвачката. Шотландката беше неоценима помощница. Нейното момиче щеше да изпадне в истерия, ако го бе помолила да участва в кръвопреливане.

Кинлок се приготви бързо. Наостри гъшите пера и ги прободе с тел, за да се увери, че са чисти. После пъхна големия край на едното в отвора на другото и залепи мястото с пластир.

Когато свърши, той се обърна към Катрин:

— Легнете до полковника и гледайте настрана. Разрезът се прави в лакътя.

Катрин извади голата ръка на Майкъл изпод одеялото и нави десния си ръкав. После легна върху одеялото, треперейки от нервност. Беше твърде интимно да сподели леглото с Майкъл, макар че обстоятелствата бяха изключителни. Иън подложи под ръцете им кърпи, за да попиват кръвта, и нагласи лактите им близо един до друг.

Катрин опита да се отпусне, но усещането за близостта на мъжкото тяло беше твърде силно. Животът му беше само една мъничка искрица и всяко духване можеше да я угаси. Въпреки всичко той бе останал жив и тя се вкопчи като удавница в този факт.

— Процесът е съвсем прост — обясни Иън и посегна към ланцета. — Ще освободя една вена на ръката му и една артерия на вашата и ще я стегна, за да контролирам потока на кръвта. После ще вкарам едното перо във вената на полковника, ще го залепя и ще направя същото с вашата артерия. След това ще махна превръзката и кръвта ще потече.

Катрин се усмихна несигурно.

— Звучи наистина просто.

— И в известна степен е точно така. Най-трудното е да намеря достатъчно силна вена, за да пъхна перото в нея. Затворете очи, Катрин. Не искам да гледате.