Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Грейди се обърна с лице към нея и силно я притисна. Тя не се възпротиви и ръцете му бавно отметнаха нощницата над бедрата й. Когато членът му дръзко се опря в нея, тя се изви, разтвори бедра и му позволи да се плъзне между тях. За миг той затаи дъх — наслаждаваше се на топлината, едва поемаше въздух и очакваше всеки момент тя да се събуди и да подхване обичайните си протести. Но от гърлото й излезе само нежен стон и нещо подобно на мяукане.
Ръцете му се спуснаха по гърба към задните й части, нежно ги стиснаха и прехвърлиха единия й крак над бедрата му. Но все още не проникваше в нея, чакаше, надяваше се да чуе думите на приемане, които да сложат край на мъчението му. Едната му ръка се плъзна по стегнатия й корем към влажното островче между краката й. Тя беше мокра и го очакваше. Все още се колебаеше, сети се за обета да не я люби, докато тя сама не пожелае. Пръстите му настоятелни изследваха нежните възглавнички на женствеността й и Сторм замърмори нещо неразбираемо. Помислил, че е будна и че мърморенето е било разрешение, Грейди напрегна бедра и влезе в нея.
Тялото на Сторм изгаряше от желание и тя мърмореше насън. Въображаемият любовник я любеше и тя го приемаше с отворени обятия, защото знаеше, че на сутринта ще се събуди и всичко ще е било само фантазия. Но, боже, беше толкова прекрасно, толкова хубаво! Не й се искаше да се събужда, преди да са стигнали до края. Обикновено сънят спираше донякъде, и то точно преди онзи последен изблик на екстаз, който вече познаваше. Усещаше го как си пробива път между краката й, чувстваше как ръцете му галят гадните й части и гърдите. Усети как проникна в нея.
— О, боже! — Тя скочи напълно разбудена. Това май не беше сън. Лежаха всеки в своята половина на леглото с лице един към друг. Откри, че е разкрачена и че той е проникнал в нея.
— Какво правиш? Ти обеща!
Грейди застина, полагайки нечовешки усилия да потисне страстта си.
— За какво говориш? Вече е късно. Трябваше да ме спреш по-рано.
— Аз спях. Мислех, че това е сън. Не съм го искала.
— О, Скъпа, но то наистина става — простена Грейди, който неотстъпно продължаваше да я люби, като здраво я държеше за бедрата. — Прекалено късно е сега.
— Ами честта ти? Нищо ли не значи за теб?
— Честта ми е всичко за мен и знам, че утре ще съжалявам, но Бог ми е свидетел, сега не мога да спра.
И той диво се впи в нея, накара я да забрави всичките си причини за отказ и в съзнанието й остана една-единствена необходимост — тази, която той създаваше. Заливаха я вълни на екстаз и тя крещеше от облекчение. В нея избухваше порой от огнени усещания.
— Грейди!
— О, мила, това исках да чуя. Искам да знаеш кой те люби. Искам да викаш моето име, когато крещиш в екстаз. Искам го отново, скъпа, можеш ли да го направиш пак?
Не само можеше. Когато Грейди накрая стигна до своя оргазъм, Сторм вече два пъти бе достигнала висините, достъпни само за любовниците.
Грейди бавно се завърна към действителността, за да открие, че Сторм категорично му е обърнала гръб. Раменете й излъчваха непреклонност, гърбът й бе напрегнат и Грейди усети цялата тежест на отказа й. Освен това изпитваше и задушаващо разочарование заради нарушеното обещание. Откъде, по дяволите, да знае, че Сторм спи и не разбира, че той иска да я люби? Но което беше по-лошо, той знаеше, че отново и отново ще нарушава думата си, докато накрая не издържи омразата й. Невъзможно беше да остане с нея в една къща.
— Сторм, мислех, че го искаш.
Думите, казани вместо извинение, й прозвучаха студено и безразлично. Още веднъж бе успял да я победи със своята сила и чувственост.
— Нямах представа, че спиш. — Той я докосна по рамото и тя буйно подскочи.
— Ти си проклет лъжец, Грейди Страйкър.
Грейди не отговори. Трябваше да помисли за много неща, да вземе много решения. Сторм заспа, а той още не беше намерил компромисното решение, което според него щете да я направи щастлива и в същото време нямаше да го принуждава да нарушава думата си. Стана от леглото и се облече в най-дебелите си дрехи, събра си багажа, взе спалния чувал оръжията и патроните и тихо напусна къщата.
Върна се преди разсъмване, намери молив и хартия и написа импровизирана бележка, която остави на възглавницата, та Сторм да я види. Преди да излезе, се поспря на вратата и погледна спящата жена с такъв копнеж, който разкри истинската дълбочина на чувствата му. Очите му бяха мрачни като зимата в Оклахома. Преди да затвори вратата зад гърба си, взе под мишница снегоходките, купени в града.