![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
— Лидия?
— Тук съм, Мечо Пух.
Тя вдигна мобилния телефон с откраднатия номер и преплетена радиовръзка. Обърна се и погледна Хеши. Той беше отвратителен, но тя не го забелязваше. Хеши й кимна. Тя включи промяната на гласа и набра номера.
Когато Лидия чу гласа на Марк Сейдман, тя каза:
— Защо не опитаме пак?
ГЛАВА 16
Преди да отговоря, Рейчъл сложи ръката си върху моята.
— Това са преговори, при които страхът и сплашването са инструменти. Трябва да останеш силен. Ако възнамеряват да пуснат Тара, ще бъдат гъвкави — рече тя.
Преглътнах и включих телефона. Казах: „Ало“.
— Защо не опитаме пак?
Гласът имаше същия механичен тембър. Усетих ускорения си пулс. Затворих очи и произнесох:
— Не.
— Моля?
— Искам гаранция, че Тара е жива.
— Нали получи мостра от косата й?
— Да.
— И?
Хвърлих поглед към Рейчъл. Тя кимна.
— Анализът не е категоричен.
— Добре — произнесе гласът. — Тогава да затворя телефона.
— Почакай!
— Да?
— Миналия път изчезнахте с колата.
— Точно така.
— Откъде да знам, че няма да го направите пак?
— Този път обади ли се на полицията?
— Не.
— Значи няма причина да се безпокоиш. Ето какво искам да направиш.
— Няма да стане така — казах.
— Какво?
Почувствах как тялото ми се разтресе.
— Ще направим размяна. Няма да получите парите, докато не си получа дъщерята.
— Не си в позиция да се пазариш.
— Получавам дъщеря си — произнесох бавно и натъртено, — а вие си получавате парите.
— Няма да стане така.
— Добре — опитах се да наложа храбра нотка, — край на разговора тук и сега. Не желая пак да избягате и да се върнете за още. Значи правим размяна и слагаме точка.
— Доктор Сейдман?
— Тук съм.
— Искам да ме слушаш внимателно.
Мълчанието трая твърде дълго, опъвайки нервите ми.
— Ако затворя сега, няма да се обадя още осемнайсет месеца.
Стиснах очи и зачаках упорито.
— За миг помисли за последиците. Не се ли питаш къде е била дъщеря ти? Не си ли задаваш въпроса какво ще стане с нея? Ако затворя, няма да узнаеш нищо за нея още осемнайсет месеца.
Все едно ми бяха стегнали гърдите със стоманен обръч. Не можех да дишам. Погледнах към Рейчъл. Тя ме изгледа с твърд поглед, насърчавайки ме да остана силен.
— На колко години ще бъде тя тогава, доктор Сейдман? Тоест, ако я оставим жива?
— Моля ви.
— Готов ли си да слушаш?
Стиснах очи.
— Просто искам гаранции.
— Изпратихме ти кичурите коса.
— Аз нося парите. Вие водите дъщеря ми. Получавате парите, когато я видя.
— Опитваш се да диктуваш условията ли, доктор Сейдман?
Този път механичният глас вече почти тананикаше.
— Не ме интересува кои сте — отвърнах. — Не ме интересува защо сторихте това. Просто си искам дъщерята обратно.
— Значи ще направиш предаването на парите точно както аз кажа.
— Не — отсякох. — Не и без гаранция.
— Доктор Сейдман?
— Да.
— Сбогом.
Телефонът изключи.
ГЛАВА 17
Разсъдъкът се крепи на тънка нишка. Моята се скъса.
Не, не закрещях. Точно обратното. Станах безумно спокоен. Свалих телефона от ухото си и го загледах, сякаш току-що се бе материализирал в ръката ми и не знаех какво е.
— Марк?
Обърнах се към Рейчъл.
— Те затвориха.
— Пак ще се обадят.
Поклатих глава.
— Казаха „не“ за още осемнайсет месеца.
Рейчъл ме изгледа изпитателно.
— Марк?
— Да?
— Чуй ме внимателно.
Зачаках.
— В случая ти постъпи както трябва.
— Благодаря. Вече се чувствам по-добре.
— Имам опит с това. Ако Тара е жива и ако те имат намерение да ти я върнат, ще ти дадат знак. Единствената причина да не направят размяната е, защото не искат — или не могат.
Не могат. Мъничката част от мозъка ми, която остана рационална, проумя. Припомних си собствената си школовка — подреждай в отделения.
— И сега какво?
— Подготвяме се както бяхме планирали. Имам достатъчно техническо оборудване. Ще те въоръжим с електроника. Ако се обадят пак, ще бъдем подготвени. — Кимнах безмълвно в знак на съгласие. — През това време има ли какво още да свършим тук? Разпозна ли изобщо гласа? Забеляза ли нещо ново у човека със суичъра или вана, каквото и да е то?