Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Докторът се надигна и започна да се разхожда из стаята с угрижено чело. Той нервно прекара ръка през оределите си бели коси.
— Алена — каза накрая той, — днес сутринта трябваше да те защитя като Ал в лазарета, защото беше заподозряна в съучастие при бягството на пленниците. Ако сега Ал просто изчезне, ще се стигне до разследване и истинската ти самоличност ще излезе наяве. — Той седна на масата и стисна юмруци така, че кожата на кокалчетата му побеля. — Трябва изрично да те предупредя да не издаваш пред никого коя си всъщност. За залавянето на някоя си Алена Макгарън е обявена награда от двеста долара.
Алена го слушаше с широко отворени очи. Той продължи:
— По всичко личи, че бегълците са отвлекли един речен параход. На борда му е имало войнишки заплати на стойност двеста хиляди долара. Убити са половин дузина мъже от охраната, а капитанът е бил заставен да насочи парахода срещу течението. Днес сутринта корабът се завърна празен. Взети са всички мерки за преследване на бегълците…
— Но защо…
— На отсрещния бряг е стояла дребна тъмнокоса жена, която ги е очаквала. Един от бегълците й е подвикнал нещо, като уж я е нарекъл с името… Алена Макгарън!
Алена седеше като вкаменена. Лекарят дълго мълча. Искаше тя да схване пълния смисъл на думите му. Накрая погледите им се срещнаха и той каза:
— Сега не можеш да свалиш маската, защото Алена Макгарън или ще бъде обесена, или я очакват дълги години зад стените на затворите. Най-сигурното място за теб е да останеш като Ал при семейство Крейгхъг. Трябва да продължиш да работиш като досега, защото в противен случай нещата могат да се усложнят и за Ангъс и Лийла.
Алена разтърси силно глава и стисна юмруци. Ролята, която беше принудена да играе, й ставаше все по-отвратителна, но трябваше да признае пред себе си, че нямаше какво да противопостави на логичните му заключения.
Седмицата отмина, а всички войскови части на Северните щати бяха все още в повишена бойна готовност. Наскоро венчаната булка трябваше да прекарва вечерите си сама. Роберта кипеше от гняв заради това издевателство и всички опити на Коул да я успокои отиваха нахалост.
Докато Роберта беснееше заради отсъствията на мъжа си, Ангъс се гневеше от присъствието на Алена в къщата. Положението й ставаше все по-опасно. В града се носеше слух, че всички бегълци били намерени мъртви недалеч от изоставения параход. На мястото на битката лежали парчета от сини униформи, между тях и униформата на лекар с чин капитан. Жената, конете, парите и мъжете не бяха открити. Следите водеха до едно непроходимо мочурище. На всичкото отгоре конят на капитан Лейтимър беше намерен безстопанствен на мястото, откъдето беше отвлечен параходът. Редиците на южняците бяха обзети от единодушно негодувание. Ако допреди седмица Алена Макгарън беше величана като героиня, то сега тя беше хулена като злостна предателка и беше заклеймена като подла метреса на банда тайнствени обирджии и пирати, които с нечувана жестокост опустошавали имуществото на почтените граждани от двата лагера.
Наградата за нейното залавяне беше вдигната на хиляда златни долара. Плантацията в Брайър Хил беше конфискувана, за да бъде продадена по-късно. Дотогава вратите и прозорците бяха обковани с дъски, за да бъде избягнато опустошението на имота от омраза към Алена Макгарън.
Атмосферата в града беше напрегната. Навсякъде, където хората се събираха по улиците, се чуваше недоволно мърморене.
В лазарета положението беше подобно — дори и ранените войници янки бяха възмутени от жестокото клане. Една сутрин Алена тъкмо се канеше да се захваща за работата си, когато някакъв въоръжен сержант й заповяда да го последва.
— Чакай тук! — каза той, когато стигна до една охранявана врата на третия етаж, и влезе. След известно време вратата рязко се отвори и Алена беше избутана в помещението. Никога преди не беше виждала толкова много сини униформи и лъскав месинг. Коул беше седнал в края на една дълга маса, лицето му беше сериозно и напрегнато. Въпреки това той кимна приятелски на Алена. До него седеше доктор Брукс. Изглеждаше угрижен и пребледнял. На Алена й стана до болка ясно колко много неща щяха да се решат в следващите минути.
Генерал щабният лекар Мичъл се наведе напред.
Алена прикова поглед върху пагоните му.
— Спокойно, момчето ми — каза меко той. — Тук не си пред военен съд. Ще проведем само един обичаен разпит.
Алена кимна с готовност и се почеса по ухото.
— От достоверен източник знам, че в нощта на бягството ти си спасил капитан Лейтимър от удавяне.