Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Доловила неприязънта в тона й, Шимейн намести Андрю в прегръдката си и кимна предпазливо.
— Ако търсите господин Торнтън, мисля, че той е в работилницата си.
— Всъщност търся теб. — Леденостуденият поглед на Роксана накара Шимейн да потръпне. — Исках да видя каква бавачка е успял да купи Гейдж от един затворнически кораб.
Лицето на Шимейн пламна от откритата злоба и ненавист в тона на новодошлата. Искаше тази жена да си тръгне колкото може по-скоро, за да отнесе Андрю обратно в спалнята, защото ръцете й все още бяха прекалено слаби и момчето вече започваше да й тежи. Безпокоеше се, че може да го изтърве, но така и не успяваше да измисли учтив начин да отпрати посетителката.
Междувременно обаче не можеше да не забележи, че твърденията на госпожа Петикоум, че Андрю бил много привързан към Роксана, далеч не отговарят на истината. Момчето беше заровило мъничките си пръстчета в непокорните къдрици, които се виеха край слепоочията на новата му приятелка, и изглеждаше много по-заинтригувано от тях, отколкото от бившата си бавачка, която дори не благоволи да погледне.
Със сетни сили Шимейн го намести отново в прегръдките си. Сякаш усетило нейната слабост, детето обви ръце около врата й и стисна здраво яката й, за да й даде допълнителна опора.
— Искате ли нещо от мен, Роксана? — попита Шимейн в опит да сложи край на това мъчително посещение. — Ако не, извинете ме, но трябва да облека Андрю.
— За теб съм госпожица Роксана, момиче — високомерно я поправи русокосата жена. — Ако не друго, трябва поне да се научиш как да се обръщаш към по-високопоставените от теб.
— Госпожица Роксана, щом така предпочитате — отвърна хладно Шимейн.
Задната врата на къщата се отвори и затвори и по коридора се чуха мъжки стъпки, последвани от шумолене на хартия Гейдж бе влязъл в кабинета си.
Присъствието му изпълни Шимейн с облекчение.
— Господин Торнтън вече е тук — обяви тя. — Може би ще искате да го видите.
Гейдж чу гласа й, но продължи да се рови в записките си и само се провикна:
— Има ли някой с теб, Шимейн?
— Имате гостенка, господин Торнтън — извика през рамо Шимейн. В същия миг Роксана я избута настрана и влезе в къщата.
Гейдж пристъпи на прага на кухнята, но се закова на място, когато съзря гостенката си. Знаеше какво ще последва и макар че се постара да прикрие раздразнението си, веждите му се сбърчиха гневно.
— Изненадан съм, че те виждам тук, Роксана. Мислех, че ще се грижиш за баща си.
Русокосата жена вирна глава със страдалческа гримаса.
— Дойдох да видя какво си си купил, Гейдж, понеже ти не си направи труда да ме уведомиш за намеренията си. За сметка на това госпожа Петикоум бе така добра да ме извести за новата ти покупка. Беше много мило от твоя страна да не ми съобщиш, че си намерил кой да ме замества и че услугите ми вече са нежелани.
— Казах ти, че имам нужда от жена в дома си и че не мога да чакам, докато баща ти се изправи отново на крака — ядосано каза Гейдж. Искаше му се да извие врата на Алма Петикоум. — Ти знаеш това по-добре от всеки друг. Съжалявам, че вчера не намерих време да се отбия у вас и да ти кажа, но започваше буря и бързах да се прибера. — Той замълча и въздъхна измъчено. Съжаляваше, че Роксана е трябвало да научи всичко от старата злостна клюкарка, но я беше предупреждавал неведнъж за намеренията си. Тя просто не бе искала да го чуе. — Трябваше да се досетя, че госпожа Петикоум ще си строши краката от бързане, за да ти съобщи първа новината. Виж, за това съм длъжен да ти се извиня…
— След като наоколо има толкова жени — прекъсна го Роксана, пренебрегвайки по-голямата част от думите му, — защо, за бога, трябваше да вземеш една престъпница да се грижи за Андрю? И то точно тази? — Гласът и стана мек, почти умоляващ. — Не се ли боиш, че това същество може да стори нещо на сина ти?
Гейдж кипна, но съумя да запази самообладание и да срещне погледа й сравнително спокойно. Не искаше да я наранява с признанието, че бе решил да се освободи от нея много преди старият ковач да падне от коня си и да си счупи крака. Не искаше обаче и да бъде разпитван относно мотивите си да избере Шимейн.
— Ако има някой, способен да прецени вярно какви качества трябва да притежава бавачката на Андрю, това съм аз, Роксана. И съм убеден, че Шимейн е всичко, от което се нуждая.