Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Дета Уокър внезапно се хвърли напред, бърза и попарваща като изгаряне от врящо олио. Тя бе способна да подчини гласните струни на Сузана Дийн само за миг, ала това беше безценен миг.
— Баш тъй, скъпа, баш тъй! — закиска се тя. — Той няма да свърши в устата ти, нито пък ще ти изцапа косичката!
— ВЕДНАГА ЗАТВОРИ УСТАТА НА ТАЗИ КУЧКА! — изплющя гласът на Сейър и тъмнокожата жена почувства внезапното раздрусване, когато Мия изблъска Дета — която не спираше да се кикоти — назад, към затънтената част на съзнанието, което споделяха. В карцера.
„Да бъда проклет, как можах да направя подобно нещо! — извика Дета. — Да постъпя така с тази хубава устичка!“
— Гласът от телефонната слушалка бе леденостуден и болезнено отчетлив. — Мия, можеш ли да се контролираш, или не?
— Да! Да, мога! Мога!
— Тогава не позволявай подобно нещо да се случи отново.
— Няма!
Тогава някъде — Сузана имаше чувството, че е над нея, макар че в затънтената част на общото им съзнание нямаше истински посоки — нещо издрънча и се затръшна. Звучеше като масивна желязна врата.
„Наистина сме в карцера“ — каза тя на Дета, ала арогантната негърка не спираше да се кикоти като обезумяла.
„Вече съм почти сигурна коя е тя“ помисли си Сузана.
Сега истината и изглеждаше очевидна. Онази част от Мия, която не беше нито Сузана, нито нещо, призовано от празнотата по волята на Пурпурния крал… третата част беше Оракулът. Тъмнокожата жена не знаеше дали той бе Демон на стихиите или не, ала това определено беше онази женска сила, която първо се бе опитала да прелъсти Джейк, а после се беше съвкупила с Роланд. Този опечален, ненаситен дух най-накрая беше получил тялото, от което се бе нуждаел. Тялото, което бе в състояние да износи мъничето.
— Одета? — Гласът на Сейър, подигравателен и жесток. — Или Сузана, ако ти допада повече? Обещах ти новини, нали така? Обаче се опасявам, че са както добри, така и лоши. Искаш ли да ги чуеш?
Тъмнокожата жена не отговори.
— Лошата новина е, че мъничето на Мия навярно няма да успее да изпълни предначертаната му мисия — да убие баща си — в крайна сметка. А добрата е, че Роланд почти със сигурност ще умре през следващите няколко минути. Що се отнася до Еди, боя се, че няма какво да си говорим за него. Той няма нито рефлексите на твоя дин, нито неговия боен опит. Така че съвсем скоро ще станеш вдовица, скъпа. Това е лошата новина.
Тя не можеше да мълчи повече, а и Мия и позволи да говори:
— Лъжеш! Лъжеш за всичко!
— Изобщо не е така — спокойно отвърна Сейър и Сузана се сети откъде знаеше името му — от завършека на разказа на Калахан. Детройт. Където бе престъпил най-святата забрана на своята църква и бе извършил самоубийство, за да не попадне в ръцете на вампирите. Отецът беше скочил от прозореца на небостъргача, за да избегне тази участ. Ала вместо да умре, някогашният свещеник се беше озовал в Средния свят, а оттам се бе пренесъл в пограничните райони на Кала през Неоткритата врата. Мисълта, която го крепяла (той сам им беше споделил това), била: „Не мога да им позволя да победят. Не мога да им позволя да победят.“ И беше абсолютно прав за това, по дяволите! Ала ако Еди умреше…
— Знаем точно мястото, където твоят дин и съпругът ти ще се прехвърлят в този свят, минавайки през една точно определена врата… — информира я Сейър. — И се обадихме на някои хора, като започнем с един тип на име Енрико Балазар… Уверявам те, Сузана, че беше невероятно лесно. Безногата жена долови искреността в гласа му. Ако не вярваше в онова, което изрича, навярно Ричард П. Сейър бе най-изпеченият лъжец на света.
— Как бихте могли да разберете подобно нещо? — попита тя. Не получи никакъв отговор и понечи да отвори уста, за да зададе въпроса си отново, ала преди да успее да го стори, беше от хвърлена брутално, назад. Каквато и да беше Мия преди, изглежда, се бе сдобила с невероятна сила вътре в Сузана.
— Разкара ли я? — попита Сейър.
— Да, пратих я в карцера. — Гласът и звучеше раболепно. Отново се опитваше да се хареса на мъжа от другата страна на линията.
— Тогава ела при нас, Мия. Колкото по-скоро дойдеш при нас, толкова по-скоро ще можеш да зърнеш сладкото личице на мъничето си.
— Да! — извика ничията дъщеря извън себе си от радост и тъмнокожата жена изведнъж бе осенена от видение, ярко като светкавица. Все едно бе надзърнала изпод долния ръб на някоя циркова палатка по време на някой забележителен номер. Или по-скоро зловещ трик…
Това, което проумя, беше колкото простичко, толкова и ужасяващо — отец Калахан, който си купува парче салам от един продавач. Продавачът безспорно е янки. Собственик на магазин в малкото градче Ийст Стоунхам в щата Мейн през 1977 година. Калахан им бе разказал за това в своя дом в Кала… и Мия беше подслушвала.