Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да… искам да кажа… като пристигна във Флоренция, възнамерявам да направя кариера като художничка.
— Деймиън ми каза и си знаех, че картината ще ви хареса, дори и огърлицата ви да не беше толкова поразително еднаква. Другите картини тук също са чудесни, но по-съвременни. Макар че непременно трябва да ви покажа моя любим Гейнсбъро. Неговата Ан Форд е великолепна.
— Имате и картина на Гейнсбъро? — възкликна Сирина. Обожавам стила му. Едно време моят учител в Глостършир е работил с него.
— В такъв случай техниката му ще ви хареса.
И докато Сирина разглеждаше двете платна в кабинета на Деймиън, Ема разглеждаше младата дама, която Бо беше довел на вечеря. Тъй като никога преди това не беше водил дама на вечеря, тя с любопитство оглеждаше красивата госпожица Блайд. Ема знаеше, че Бо не пътуваше никога с дами. Тази жена сигурно много го привличаше…
Преди Сирина да беше разгледала картините, в стаята влязоха мъжете с питие в ръка.
— Бо ме намира за скучен — закачливо отбеляза Деймиън. — Прояви интерес към Ван Дайк.
— Ела да погледнеш, Бо — възбудено каза Сирина. — Направо е чудесен — виж цвета на лицето, на косата, всичко.
При вида на младия мъж, застанал пред малкия портрет, вторачен в майсторството на Ван Дайк, чичо му определено се изненада. Бо разбираше от изкуство, но рядко се появяваше на изложби. Ходеше там да види и да го видят, да бъде в крак с дилетантския свят.
— Да не би Бо вече да проявява интерес към живописта? — прошепна Деймиън на братовчедката на жена си.
— Предполагам, че е отскоро — тихо отвърна Ема. — Госпожица Блайд изглежда е забележителна млада дама.
— Несъмнено. Изобщо не пожела да остане в салона, след като тя излезе.
— Ясно — прошепна Ема. — Значи скоро ще трябва да започнем с вечерята. Няма да иска да остане дълго.
— А може би изобщо няма да иска, освен ако не говори за нея. Оказва се, че тя самата се опитала да убие Хортън и сама си изкарвала прехраната в ужасни условия през последните четири години. Страхотно е впечатлен от нея.
— Тя не е много покорна.
— Така е. Трябвало е дълго да я убеждава, за да си сложи огърлицата, която й купил.
— Не приема подаръци? — Ема повдигна вежди. — Невероятна жена в света на Бо.
— Направо необикновена — съгласи се Деймиън. — Ще трябва да се обадя на Синджин за най-новото увлечение на сина му.
Според предвижданията на Ема, Бо с нетърпение очакваше по-скоро да сервират вечерята с поглед, почти постоянно прикован в спътничката му, а единственото нещо, за което говореше, бяха прелестите и достойнствата на госпожица Блайд. Беше нещо съвсем неочаквано за чичо му да види обикновено безгрижния си племенник толкова променен.
Бо се хранеше бързо или изобщо не хапваше в зависимост от блюдата, които предлагаха. За разлика от него, пътничката му се наслаждаваше на всяко ястие — от мидите до десертния крем. Накратко поговориха за инцидента с „Бети Лий“, но след като забеляза как Сирина пребледнява, Бо внезапно смени темата с нещо по-неангажиращо.
Спомена, че бяха срещнали Том и Джейн Максуел и така започнаха да говорят за техни други съседи в Йоркшир. Малко след това настроението на Сирина се възвърна. После се оттеглиха в салона, където Деймиън беше изложил антиките си, и там пиха чай и бренди. Сирина и посланикът разгледаха различните скулптури и предмети на изкуството.
— Още едно бренди? — попита Ема, когато Бо пресуши чашата си, нетърпелив да си върви. Погледът му следеше бавната походка на Сирина и чичо му, които коментираха мраморни статуетки.
— Да, благодаря. — Бо се обърна към Ема, но съзнанието у все още беше със Сирина, макар че се усмихна непринудено.
— Опасявам се, че Сирина и Деймиън забравиха за нас — каза Ема тактично и отново напълни чашата му. — Толкова често ми се случва да го наблюдавам, когато почитателите на антиките открият в него сродна душа.
Бо се отпусна на стола видимо облекчен, след като вече беше разбрал, че вечерта може да се проточи:
— Радвам се, че Сирина толкова добре се забавлява.
— Макар че на теб ти се иска да си някъде другаде? — пошегува се Ема.
Той рязко вдигна поглед, като се почуди дали не четеше мислите му, но само след миг разбра, че тя нямаше предвид нищо конкретно.
— Стига да има достатъчно бренди — широко се усмихна Бо, — нямам нищо против да продължат разговора си за загиналите цивилизации. На нея й доставя удоволствие.
— Много необичайно образование има. Чух да казва на Деймиън, че говори латински и гръцки.
— Също така стреля като мъж и ме изумява с уменията си на карти — каза той с ленива усмивка. — Прекрасна жена е. — Каза последното с много тих глас, сякаш на себе си, и отново прикова поглед в Сирина, без да забелязва Ема…