Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Имаш ли нещо предвид?
Тя скръсти ръце под главата си и невинно вдигна поглед към него.
— Реших да поизпитам усърдието ти.
— Предупреждавам те — каза той с ленива усмивка, докато си мислеше колко добре изглеждат гърдите й с високо вдигнати ръце. — Смятат ме за най-усърдния лондонски любовчия.
— В такъв случай ще ме забавлява не кой да е.
— Скромността не ми позволява — ухили се той.
Тя му се изплези закачливо и предизвикателно. Бо леко сведе поглед.
— Нека просто отбележа, че досега не съм имал рекламации.
Обличането им отне доста време, тъй като къпането прерасна в любовна игра. Накрая все пак успяха да се издокарат във великолепните си вечерни тоалети. Повикаха млад артистичен фризьор, който направи модна гръцка прическа на Сирина, докато Бо се излежаваше на един фотьойл наблизо и пиеше.
Беше в изключително добро настроение — денят, вечерята, цялата изминала седмица му бяха доставили огромно удоволствие. Много често беше чакал така, докато дамите се облекат, но в миналото винаги беше изгубвал търпение заради отегчителната процедура по натъкмяването на дамския тоалет. Тази вечер се наслаждаваше на тишината и спокойствието, а Сирина от време на време му се усмихваше от огледалото и го трогваше с досега неизпитваното чувство на интимност.
— Харесва ли ти прическата ми? — попита тя и направи жест на фризьора да спре за момент. — Кажи ми, ако не е по вкуса ти.
— Чудесна е — отговори Бо.
Искаше му се да отпрати фризьора, да свали новата рокля на Сирина, да я повали на земята и да я люби поне десет дни.
— Сигурен ли си? — Говореше като жена, която иска да чуе, че е красива.
— Тази вечер ще си ослепителна, скъпа — каза той и вдигна чаша в знак на поздрав.
— Подходяща ли е за посолството?
— Може би е нужно още нещо — каза той и остави чашата. — Пъхна ръка в джоба на сакото си и стана от стола.
— Знаех си, че бродираната панделка няма да ти хареса — засуети се Сирина и се загледа в огледалото. — Да опитам ли с жълтата?
— Панделката е много красива. Благодаря ти, Барселос. — Ясно беше какво иска да каже с тези думи. Когато фризьорът с поклон излезе от стаята, Бо извади саксонските перли от джоба си. — Имаш нужда от това, за да изглеждаш в тон с посолството — каза той и сложи огърлицата на врата й.
— Трябва да ме слушаш — скара му се Сирина и погледна отражението му в огледалото пред себе си. Но и в гласа, и в погледа й се четеше удоволствие. Нанизът бели перли, в средата с диамант, беше прекрасен.
— Може, но когато и ти започнеш да го правиш — тихо отвърна той с ръце на закопчалката. — Кажи ми, че ти харесва.
— Разбира се, че ми харесва — блажено въздъхна тя. — Чудесна е, но…
Той я накара да замълчи, като нежно сложи пръст на устните й.
— Никакво „но“, това е просто една дрънкулка.
— За теб може би е така. За всички останали това е цяло състояние.
Той обаче успя да я убеди да я носи вечерта, като почти й обеща, че ще я върне на следващата сутрин, а когато пристигнаха в посолството и представиха Сирина на Ема, огърлицата веднага привлече вниманието й.
— Чудесна е — възкликна Ема, — а освен това много подхожда на роклята ти. На портрета, нарисуван от Ван Дайк на Мари Луиз дьо Таси, който е окачен в кабинета на Деймиън, и тя носи огърлица, подобна на тази.
— Ван Дайк? — изуми се Сирина. — Неговият усет за детайла е ненадминат.
— Искате ли да я видите? — Сирина веднага се съгласи и Ема направи знак на мъжете да я последват до масичката а напитки, после я хвана за ръка.
Тя дружелюбно бъбреше, докато я превеждаше из стаите, които водеха до кабинета на Деймиън, и я запознаваше с различните функции на посолството. Тя спомена и последното посещение на Бо, когато присъствал по повод на вечерята, дадена в чест на португалското кралско семейство, като обсъждаше семейство Сен Джон, сякаш Сирина беше част от него.
— Деймиън много се беше разтревожил, когато разбра от капитан Сарс за сполетелия ви инцидент — добави тя. — Надявам се, че сте му простили, задето така ненадейно ви е посетил.
— Разбира се, а и Бо толкова лековато приема… — всичко каза Сирина, като почти недоловимо се поколеба, защото Ема я караше да се чувства като у дома си. — Сигурна съм, че на него изобщо не му е направило впечатление.
— Семейство Сен Джон обичат да не обръщат внимание а света — любезно отбеляза Ема. — Да ви кажа право, мен самата не ме бива толкова в незачитането на установените норми.
— Нито пък мен — рече Сирина и се изчерви.
— Може би ще трябва да се поучим от тях — Ема умело измъкна Сирина от неудобното положение, в което се напраха не само младите. Всички знаеха, за скандалната връзка на самата Ема с Деймиън.