Черният еднорог

Бен се навъси.

— Ами ако стане така, че да не мога да удържа обещанието си? Или реша да не го удържа?

— Даде ли се едно обещание, то трябва да се удържи. И ти ще го удържиш, защото няма да имаш избор — Земната майка примигна с очи. — Спомни си, че го даваш на мен, а обещание, което ми е дадено, не може да се наруши. Магията ни обвързва по този начин.

Бен обмисля въпроса внимателно, в продължение на няколко дълги минути, изпълнен с колебание. Не го притесняваше толкова идеята да се обрече на Уилоу; притесняваше го фактът на самия оброк. Той му пресичаше пътя за избор, без дори да знае пред какъв избор може да бъде изправен, това беше сляпо обещание, без никаква представа за бъдещето.

Но от друга страна това често се случва в живота. Човек не винаги прави избор с ясна представа за бъдещето му.

— Обещавам — каза той и адвокатът в него потръпна.

— Уилоу тръгна на север — каза Земната майка. — Може би към Дълбокия свлек.

Бен застина на мястото си.

— Дълбокия свлек ли? И то може би?

— Тази юзда е вълшебна магия, изтъкана много, много отдавна от магьосниците на тази страна. Минала е през много ръце през годините и е била напълно забравена. Напоследък е притежание на вещицата Нощната сянка. Вещицата я е откраднала и я е скрила сред другите си скъпоценности. Тя трупа вещи, които й се струват красиви, и ги вади, за да ги гледа, щом пожелае. Ала драконът Страбон на няколко пъти й е открадвал юздата, защото също събира подобни скъпоценности. Те двамата си съперничат. В този момент я притежава вещицата.

Много неприятни спомени извика у Бен споменаването на Нощната сянка и Дълбокия свлек. Имаше някои места, които Бен не желаеше да посети в кралството на Отвъдната земя и на първо място това беше обиталище.

— Но нали Нощната сянка бе отлетяла във вълшебния свят…?

— Уилоу тръгна, щом й казах за златната юзда, Ваше Величество — прекъсна Земната майка мислите му. — Преди два дни. Трябва да побързате, за да я настигнете.

Бен кимна с отсъстващ поглед, забелязал, че небето просветлява отвъд неизменния мрак над тресавището. Над тях почти зазоряваше.

— Желая ви успех, Ваше Величество — извика Земната майка. Тя бе започнала отново да потъва сред тресавището и обликът й бързо се променяше, докато се спускаше. — Открий Уилоу и помни обещанието си.

Бен искаше да я извика отново, защото на устните му напираха десетки въпроси без отговор, но тя почти веднага изчезна. Просто пропадна сред тресавищната яма и изчезна. Бен остана загледан в празната гладка повърхност.

— Е, поне узнах накъде се е отправила Уилоу — каза си той. — Трябва само да успея да се измъкна от това тресавище.

Като по поръчка калното кутре изникна отново, промъквайки се изпод гъстите папрати. То го загледа сериозно и тръгна да върви, после се обърна и го зачака.