Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Срещна се и със стари приятели, някои, от които едва бяха навлезли в зрелостта, когато ги бе видял последния път. С някои беше близък. Но те бяха поели по различни пътища и вече нямаше връщане назад. Или може би той бе онзи, който се бе отдалечил от тях. Сега си бяха почти непознати, макар че гласовете и лицата им му бяха все още близки. Само че му бяха чужди с избора, който бяха направили в живота си. Не сподели нищо с тях, освен спомени за едно време. Беше тъжно, но той не се изненада. Времето изличаваше близостта и разхлабваше връзките. Приятелствата се превръщаха просто в припомняне на миналото и смътни надежди за бъдещето и нищо не можеше да възстанови изгубеното. Но така постъпваше животът с хората — разпръсваше ги по различни пътеки, докато един ден не открият себе си.
Арборлон също му изглеждаше някак чужд, макар и не по начина, който бе очаквал. Физически все още си беше същият — село, разраснало се в град, пълен с вълнения и очаквания — главният кръстопът на Западната земя. Двадесет години устойчив растеж го бяха превърнали в най-големия и най-важен център в северната половина на познатия свят. След Първата война на расите ролята на елфите в бъдещето на Четирите земи се бе променила необратимо и след западането на влиянието на Южната земя, значението на Арборлон и събратята му нарастваше все повече. Но докато градът и околностите му бяха познати на Тей, макар и да не го посещаваше често, той все пак не можеше да потисне усещането, че тук вече е чужд. Това не беше неговият дом, поне през последните петнадесет години и сега бе твърде късно да го промени. Дори Паранор да бе разрушен и друидите — избити, той не беше сигурен дали ще може да се завърне тук отново. Арборлон бе част от миналото му и той някак го беше надраснал. Тук беше чужденец, колкото и да се опитваше да се убеди в обратното, и се почувства някак неловко, когато се опита отново да се нагоди към родния си град.
Колко бързо се променят нещата, когато убягват от вниманието ти, често си мислеше той през първите няколко дни у дома. Как бързо се променя животът.
В късния следобед на четвъртия ден от завръщането му Джърл Шанара дойде при него, придружен от Прейа Старли. Тей още не се бе виждал с Прейа, макар често да се чудеше какво ли прави. Тя беше най-поразителната жена, която някога бе срещал, и ако не бе влюбена в Джърл, откакто се помнеха, а в него, той щеше да й посвети живота си. Беше красива, с дребни, съвършени черти, имаше коса и очи с цвят на канела, а кожата й притежаваше особен тъмен тен, който напомняше проблясъка на залеза по водна повърхност. Тялото й притежаваше извивките, грацията и гъвкавостта на котка. Такова впечатление създаваше Прейа на пръв поглед, но това далеч не беше всичко. Тя бе войн не по-малко от Джърл, тренирана беше за следотърсач и бе по-добра от всеки друг в това умение, беше твърда, уверена и сигурна като изгрева. Можеше да проследи пор в мочурище. Можеше да определи размера, броя и пола на всяка коза от стадо, катерещо се по скалите. Можеше да оцелее със седмици в пустошта, без да разполага буквално с нищо, освен с това, което сама си уловеше. Тя се беше отказала от начина на живот на останалите елфически жени, бе пренебрегнала удобствата на дома и близостта със съпруг и деца. Веднъж бе споделила с Тей, че е напълно щастлива от живота, който води и ще получи всичко останало, когато Джърл реши, че е готов за него. А дотогава щеше да чака.
Джърл, от своя страна, не се решаваше. Тей смяташе, че той не е сигурен в чувствата си към нея. Обичаше я по свой си начин, но Кира бе онази, в която се бе влюбил първо и най-силно и не бе в състояние да я забрави, дори след всичките тези години. Прейа сигурно знаеше това — бе твърде умна, за да не го е разбрала, — но никога не каза и дума. Тей очакваше отношенията им да са се развили от последното му посещение насам, но изглежда не беше така. Джърл изобщо не бе споменал Прейа в разговора им. Тя явно още стоеше пред портите на крепостта от само достатъчност и независимост, която Джърл Шанара бе издигнал около себе си, и чакаше да бъде допусната вътре.
Тя пристъпи към Тей с усмивка, щом той вдигна глава от картата на Западната земя, която изучаваше на малката масичка в градината на родителите си. Тей се изправи да я посрещне. Гърлото му се сви, щом я видя, и се наведе да приеме прегръдката и целувката й за добре дошъл.
— Изглеждаш добре, Тей — поздрави го Прейа и отстъпи назад, за да го огледа по-добре, докато ръцете й почиваха леко на раменете му.
— Да, сега, като те видях, вече съм по-добре — отвърна той, изненадан от дръзкия си отговор.
Прейа и Джърл го поведоха от къщата към Каролан, където можеха да разговарят насаме. Седнаха в края на Градините на живота, загледани в скупчените върхове на високите дървета отвъд Пеещия ручей. Джърл беше избрал струпани в кръг пейки, за да могат да седят един срещу друг, без да бъдат смущавани от минувачите. Не бе казал почти нищо, откакто бяха отишли у Тей, погледът му изглеждаше някак хладен и разсеян. Сега се обърна директно към него: