Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Аватар — в индуистката митология явление, преображение на божеството на земята, въплъщаването му в смъртно същество, за да „спаси света“, да възстанови „закона“ и „добродетелите“ (дхарма) или да защити своите привърженици (особено ярко изразено в „Бхагавадгита“, при което божеството запазва частично божествената си природа и отчасти придобива земна природа. Авагарът е преди всичко учител на света. Джагадгуру (учител на света), садгуру (учител, въвеждащ в истината), го-винда (господар на кравите), гопала (пастир, пазител на кравите) са част от постоянните епитети, които разгръщат образа на аватара Кришна; Кришна използува своята йогамайя (свръхсила), за да поддържа истината и доброто и по този начин да унищожава злото сред хората. Свързана с учителската му роля е и друга особеност, а именно поведението му на кармайогин. Пребиваващ на земята за доброто на хората, той извършва с тялото разнообразни действия, но остава незави сим от кармичния закон. Затова и за Рама, и за Кришна — два човешки аватара на Вишну ачюта (недокосваем), е постоянна характеристика.
Авякта пракрити — „непроявена природа“, наричана също му ла пракрити — основна природа. „Утробата“ на видимия и нетраен свят, от която той се появява в началото на всяка калпа и в която изчезва при разрушението. Според санкхя авякта пракри ти е „висша“; тя е силата, която поддържа целия свят; тя е вечна, всеобхватна, извън относителната земна дейност, без причини и следствия, безтелесна, без части, единна, самоподчинена; тя е причина за движещата се, проявената природа. При авякта пракрити трите гуни са в равновесие. В „Бхагавадгита“ „висшата“ и „нисшата“ пракрити г са едносъщни. Обединява ги пурушоттама. (Вж. мула пракрити и вякта пракрити. Вж. VII, 5; XIII)
Агни — един от осемте Васу — божество на огъня във всичките му проявления, едно от главните божества във ведийския пантеон. Неговите основни функции са свързани с жертвоприношението. Той е божество то на жертвения огън: приема жертвата и я поднася с огнените си езици в устата на боговете; убива и прогонва демоните, като ги осветява и ги прави видими за човека; лекува от ухапвания на диви животни и змии; дарява дълголетие. Огънят е един от петте елемента в материалния свят. Постоянен епитет на Агни е павака (очистващ, чист).
Адити — в древноиндийската митология женско божество, майка на боговете от групата на дванадесетте Адитя, на единадесетте Рудри, на осемте Васу и на двамата Ашвини. Жена на Кашяпа. Персонифицира безкрайното.
Адитя — дванадесет от синовете на Адити. Във ведийския пантеон — пазители на космическия закон. Един от тях е и Вишну.
Абхарма — Неправда. Всичко, несъобразено с вселенския закон и личния дълг; неистина, несправедливост.
„Аз“ — вж. ахамкара.
Айравата — „надигнал се от водата“. В древноиндийската митология — прародител на слоновете; според друга версия — излязъл от световния океан при разбиването му от боговете и асурите; според трета — появил се заедно със седем други от черупката на яйцето на Брахма, за да станат пазители на осемте посоки на света. Айравата е пазител на Изтока. Изобразяват го с четири крила. Смята се за яздитно животно, за белия боен слон на Индра.
Акарма (нейшкарма) — недействие, недеяние. Има се предвид прекратяването на действието на кармичния закон.
Амбалика — малката дъщеря на царя на Каши и майка на Панду.
Амоика — средната дъщеря на царя на Каши, майка на Дхритаращра.
Амрита — „безсмъртен“. Божествена напитка на безсмъртието. Свързана е непосредствено с ведийските представи за сома; в епическата литература и в пураните амрита и сома са отчасти заменяеми понятия. Добиването на амрита заема важно място в един от основните индуистки митове — разбиването на световния океан от боговете и асурите.
Анантавиджая — „вечно побеждаващ“. Името на раковината на Юдхищхира.
Апана — една от праните. Низходящ жизнен поток, който излиза през ануса при вдишване.
Арджуна — („бял, светъл“). В индуистката митология — третият от петте братя Пандави, син на Кунти и бога Индра; идеалният воин, който съчетава силата и мъжеството с благородството и великодушието; любим ученик на Дрона, принадлежи към варната на кшатриите, ненадминат във военното изкуство, военачалник на Пандавите. На царско състезание спечелва Драупади за съпруга на Пандавите. Прогонен заедно с братята си в горите, той получава от боговете, по-специално от Шива, божествено оръжие, необходимо му за битката с Кауравите. Обичайни негови епитети са дхананд-жая — всепобеден, буквално: „победил богатствата“, тъй като не изгубил добродетелите си дори когато завладял всички земни богатства; бхара-таршабха — бик сред [рода на] Бхарата; савяса-чин — буквално „левак“, тъй като умеел да стреля и с лявата ръка; махабахо — мощнорък; куру-нандана — радост за [рода на] Куру. Негов колесничар е Кришна. (В „Махабхарата“ Кришна се идентифицира с Нараяна, а Арджуна с Нара, така че в крайна сметка те се уподобяват един на друг.) След свършването на войната Арджуна извършва жертвоприношение на кон за Юдхищхира, покорява царството на четирите страни на света. Умира в Хималаите, „удостоен с небесно щастие“. Наричан е и анагха — „безгрешен“, па-рамтапа — „върховен умъртвител“ [на страстите] или „свръхаскет“; кироти — „увенчан“. Като син на Индра Арджуна олицетворява човешката воля и твърдост в битката за духовно самоусъвършенствуване; той е шакти (женски ипостас, творческа енергия) и кшетра (поле, тяло, материализация) на върховното божество Кришна-Вишну-Нараяна).