Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Безгрешни — анагха. Бог, богове — вж. божества.
Божества (санскр. „дева“) — в индийската митология има над три хиляди имена на божества, но те са много по-малко индивидуализирани от древногръцките. Представляват по-скоро различни аспекти на битието или състояния на макрокосмоса, които се съдържат и в индивида-микрокосмос като психофизични качества. Затова всеки човек може да бъде Кришна, Шива, Агни, Индра и т. н. Божествата от ведийския пантеон са подвластни на карма. Дори Брахма умира и пак се ражда.
Брамин — вж. брахмани.
Брахма — в индуистката митология висшето божество, създателят на вселената, триадата върховни богове в индуизма. В тази триада Брахма като създател на вселената противостои на Вишну, който я пази, и на Шива, който я разрушава. Това разпределение на функциите в митологичните сюжети често се нарушава, което дава основание да се предполага, че в архаичните слоеве на епоса Брахма е обемал и трите функции. Всичко живо, целият световен порядък се контролира, управлява и направлява от Брахма. Брахма не само създава света, неговият живот определя хронологически рамката на вселената (вж. калпа]. Той е въплъщението на творческия принцип на съществуването, персонификация на абсолюта като висше обективно начало, от чиято субстантивация възникват съществата в света. По тази причина Брахма противостои на индивидуализираното и субективно начало — атман. Но в епоса отъждествяването на Брахма с брахман не играе главна роля при неговата характеристика; образът на Брахма се свързва главно с космогонията. Във ведите думата брахман (ср.р.) означава молитвена формула, словесен израз на някакъв универсален принцип, а по-къснй — самият принцип. В „Шата-патхабрахман“ се говори, че Брахмо (ср.р.) е създал боговете и ги е вместил в „тези светове“. Това има пряка връзка с по-късното персонифициране на Брахма (м.р.). Така се откроява генеалогията на Брахма: персонификация на висшето обективно начало, брахман, божество, възникнало от абстрактното понятие, което вероятно е било предшествувано от съвсем конкретно, обозначаващо ритуален обект с универсално значение.
Брахман (съществ. от ср.р.) — първоначално: „свещена формула“. В индуизма — основна философска категория, универсален принцип, обединяваща, всепроникваща реалност, основа на битието; тотална негова същност. Основно положение в индуизма е тъждеството на брахман, като състояние, с атман. Със синонимично значение се употребяват думи като нирвана, мокша, мукти, самадхи и т.н. В индуистката лексика думата брахман играе първостепенна роля — напр. 1 — в значение на молитва, молитвена формула, а по-късно като общо обозначаване на религиозните текстове, състоящи се от четирите веди; 2 — обозначаване на вселената като яйцето на брахман (брахманда), небесния свят кат о света на Брахма (брахмалока); 3 — използуване на съответния корен за обозначаване варната на жреците, за определени текстове (брахмани — коментари на ведийските химни) и техните части и т. н.
Брахмани (брамини) — варна на жреци, мъдреци, хора на науката и духа. В системата на варновата социална йерархия имат главна роля. За тях е характерно качеството саттва.
Брякмжутра — заедно с „Бхагавадгита“ и упанишадите образуват тъй наречената „тройна основа“ (прастхана трая), където са формулирани принципите на веданта.
Брахиачария — „следващ брахман“. Първият от четирите ашрами. Обхваща началните двадесет и пет години от човешкия живот и регламентира редица норми на поведение: самоизучаване, почитане на учителя и родителите, хранене от подаяния, полово въздържание (в по-широк смисъл — безбрачие; според някои капацитети — разумно отношение към секса; според други тълкуватели в духа на тантризма сексът се окачествява като ритуален акт на символично единство с бога) и т. н. Осно вен морален кодекс през брахмачария като период е въздържанието във всичките му форми. Съблюдаващият брахмачария си бръсне главата и оставя само един кичур на темето. Така демонстрира отрязването на всички връзки с околния свят, а кичурът символизира връзката му с учителя, чрез която желае да постигне върховната цел — „истинското“ знание. Брахмачария може да бъде период от жизнения път, но може да бъде и постоянен начин на живот.