Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Главата завършва с утвърждаване на изначалното Единство. Атманът озарява целия свят, както слънцето озарява цялото поле. Различието между „полето“ и „познаващия полето“ се осъзнава не като догма или гносеологично положение, а се разглежда като практическо знание, позволяващо освобождението от кармата на пракрити.
1. В повечето издания първата шлока (1-а) липсва.
2. На характеристиките на полето (кшетра) са посветени шлоки 5 и 6; познавачът на полета кшетраджна се споменава конкретно в шлоки 26 и 34: знанието (джнана) е разгледано в шл. 7-11; а в шлоки 12–17 се дефинира предметът на знанието (джнея). В тази глава директно се разкрива символичният смисъл на бойното поле (кшетра), полето на правдата, където се води битката между Пандавите и Кауравите.
3. „Непроявеното“ — т. нар. мула (основна) пракрити, или авякта пракрити (непроявената, недвижимата) която е причина за вякта пракрити (проявената). Последната съдържа различните деформации, описани в шлоки 5 и 6
4. Петте предмета на сетивата, съответствуващи на петте сетива на знанието, са: форма, звук, вкус, мирис, допир.
5. Буквално: „Не е нито сат, нито асат.“
6. От тази шлока започва излагането на философията на упанишадите за полето (кшетра) и познавача на полето (кшетраджна) посредством термините от санкхя (пракрити и пуруша), но без да се приема дуалистичното противопоставяне и разделение между пуруша и пракрити, характер санкхя.
7. Коментаторът Шанкара дава следното обяснение: пуруша, когато се трансформира в авидя (незнание), приема пракрити за своето „аз“ и затова мисли: „аз съм щастлив“, „аз съм нещастен“ и т. н., като по този начин отъждествява себе си с предмета на своя опит — трите качества (гуни). Привързаността към качествата е причината за кръговрата на преражданията, т. е. самсара.
8. Санскр.: парамишвара. Понятие, влизащо в синонимичния ред парамагати — парашакти — праджна (вж. ишвара).
9. Ишвара.
10. Санскр. мокша.
11. Санскр.: кшетракшетраджнавибхагайога, а според друга версия кшетракшетраджнайога.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Посветена е на теорията на санкхя за действието на гуните, обуславяща проявлението на света. Това учение се оценява като най-висша тайна, чието знание освобождава навеки, тъй като позволява отричане от процеса на миро-проявлението.
В началото на главата е повторена постановката за единството на световното начало. Пурушоттама опложда пракрити и така започва проявлението на света. Следва уче-ето на санкхя за трите гуни и се излага тяхната диалектика Изложението цели да обясни дейността на гуните, за да може знаещият да се освободи от тях. Както във втора глава, където след учението за йога Арджуна веднага задава практическия въпрос за характеристиките на отреклия се от действие, така и тук, след като изслушва учението за трите гуни, той пита какви са характеристиките на превъзмогналия гуните, тоест чисто практическия въпрос — какво се изисква за преодоляването на гуните… По същество отговорът на Кришна е повторение на казаното в началните глави, но от друга гледна точка. Наставленията пак започват с посочване на истинската и единствената цел за всички стремления на човека — да постигне състоянието на Брахма.
1. Разрушаването на света в края на всяка калпа.
2. Тук под Брахма следва да се разбира непроявената природа (авякта пракрити). В непроявената природа всичко съществува като потенциална възможност и се проявява в началото на всяка калпа. Според древноиндийската митология вселената е произлязла от яйцето на Брахма — създателя на света.
3. Санскр.: анагха. Епитет на Арджуна.
4. Тоест към неизпълнение на личния дълг (свадхарма).)
5. В тази глава „святост“ и „свят“ са производни от саттва, „страстност“ и „страст“ от раджас, „тъмнина“ и „тъмнодушие“ — от тамас.