Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Аряма — „дружелюбие, гостоприемство“. Един от питриганите. (Вж. бел. 14 към гл. VIII).
Асана — 1. Йогийска поза. 2. Постелка за сядане на един човек, върху която практикува йогинът.
Асат — вж. сат-асат.
Асита — легендарен риши, жрец на ведийското жертвоприношение.
Асури — във ведийската и индуистката митология група небесни персонажи, обладаващи вълшебната сила и майя; могат да бъдат боговете от групата Адитя (главно Варуна и Митра), Агни, Индра и др., а по-рядко небесни демони, противници на богове те. В упанишадите боговете (сурите) са пили сура и оттук тълкуването на асурите като „небогове“. През този период се оформя противопоставянето демони-богове. В литературата от по-късно време асурите са висш клас демони, противници на боговете.
Атман — във ведийската литература — „Аз“, по-късно — действителното „Его“ в упанишадите и индуиз-ма — означава субективното психическо начало, индивидуалното битие, душата на всяко нещо, разбирана в личен и в универсален план, а оттам — и всеобщата основа и първопричина, която пронизва всичко съществуващо. Като субективно индивидуално начало атманът влиза в отношение с обективната първична реалност — брахман. В синонимната понятийна двойка атман-брахман брахман е същността на всичкото (макрокосмоса) и има свой еквивалент (атман) в отделния индивид (микрокосмоса) или, с други думи: атман е същността на човека — микрокосмос, която съвпада със същността на вселената. Вътрешното виждане на тази тъждественост, наречено още йога, е главната цел на посочените в упанишадите и в „Бхагавадгита“ различни пътища за самоусъвършенствуване. В български език отсъствува директно съответствие на понятието.
Атри — в древноиндийската митология един от седемте риши, комуто се приписва създаването на много химни от Ригведа. В епоса е един от синовете на Праджапати, а по-късно — на Брахма (от окото му). В пураните се споменава като баща на бог Дхарма, но понякога — и като негов син.
Атхарваведа — веда на заклинанията, един от четирите ведийски сборника със „свещено знание“. Смята се, че е от Х в. пр.н.е. За разлика от другите три веди, които са ортодоксални, канонични, първоначално тя е била просто Атхарва и едва по-късно е отнесена към ::санра на ведите. Нейна сфера са обредите около домашното огнище.
Ахамкара — деформирано състояние на атман, егоистичното чувство за „аз“, което идва от отъждествяването на „аз“-а с физическото тяло и неговите функции. Природата на ахамкара е природата на желанията и нежеланията. Европейското „его“, персоналната душа е по-скоро ахамкара.
Ашваттха — Ficus religiosa (индийска смокиня) — пуска въздушни корени, а те отиват в земята и създават нов ствол. Свещено дърво, чиито корени са в небето, тоест в брахман, а корените му — на земята, плодовете му са болката и радостта. Символ на самсара. Според някои коментатори човешкото тяло също е ашваттха: коренът е мозъкът, а клоните — нервните окончания, свързани със сетивния свят.
Ашваттхама — „със силата на кон“. Името на сина на Дрона и Крипи, който в битката убива Дхрищадюмна.
Ашвини — двойствено число на „притежател на коне“ или „роден от кон“. Във ведийската и индуистката митология братя-близнаци, които живеят на небето. Синове на Адити. Техни синове са Накула и Сахадева — двама от петимата Пандави.
Ашрама — „обител“. Формирано в епохата на ранните упанишади учение за начина на живот в различните възрастови периоди на човека, според което нор малният живот е сто години и се дели на четири периода (ашрами): брахмачария, грихастха, ванапрастха, санняса. Като цяло системата на ашрамите е насочена към създаването на своеобразно равновесие между деятелния и съзерцателно-аскетичния живет на човека.