Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Изложението тече в малко скучен ортодоксален стил, несвойствен за „Бхагавадгита“, и е близък до ортодоксалния брахманизъм. Но ето че учителят пак се връща на любимата си тема — охакти — и изложението отново се оживява, стигайки до висок патос.
Бхагават разкрива своето най-тайнствено слово. Това слово е охакти. Отново се снемат всички форми. Отново звучи лайтмотивът на произведението: „Ти си мой възлюбен, а аз твой.“
В тази любов е свободата. За бхакти не са нужни никакви ограничения на закона, никакви условности, тъй като самата тя с висшият закон на миропроявлението, не са нужни никакви шистри, върху които се набляга в седемнадесета глава и пространно се говори в началото на осемнадесета.
Всичко е казано. За ученика е дошло време да действува. И тук Кришна му предоставя пълна свобода, без която не е възможно каквото и да е духовно развитие: „Обмисли това докрай и тогава действай както искаш.“
Няма и не може да има никаква принуда. Пътят на свободата се избира и осъществява свободно от свободен човек…
„Бхагавадгита“ не е строго издъгтано философско произведение с последователно разположени части, със строго концентриран материал по глави. Тя е типично рели-гиозно-поетично и наред с това философско произведение, където има твърде чести повторения и нарушаване на системното изложение дори на основните теми.
1. В случая епитет на Кришна.
2. Букв. „убиец на демона Кеши“. Епитет на Кришна.
3. Санскр.: сарвакармапхалатягам, букв. „отричането от резултата от всяко действие“. Тук в понятието „действие“ се включват и най-саттвичните действия като например жертвоприношението. Според коментара на Гянешвар „най-мъдрите“ са се отказали дори от желанието за постигане на върховната цел — параматман.
4. Кармичният дълг или установените ритуални действия, или практикуването на професия, определена за дадена варна.
5. Кришна акцентира върху идеята, че докато тялото съществува, то е в непрекъснато действие (вж. и III, 8). Така се оказва, че действието не може да бъде отречено по принцип и това положение не зависи от волята на субекта. Именно обективният характер на действието се схваща като предпоставка за необходимостта от кармайога — пренебрегването на плода от действието.
6. Букв, „предопределеността“, заложена от предишните животи кармичност.
7. Санскр.: иман локан, букв. „тези светове“, като под „светове“ се разбират „световете на действието“ (кармичните схватки, битки). Идеята е, че кармайогин извършва „висша дейност“, като убива „всички светове“, тоест в действието непрекъснато унищожава всяко движение в себе си и запазва неизменен покой (ниврити). Кармайогинът „убива света“ символично — той убива войската на своите врагове: желанията и нежеланията, чувството за болка и наслада от сетивни обекти.
8. Санскр.: свабхава. Качества, придобити през предишни съществувания и през настоящия живот. Съществува взаимовръзка между свабхава и свадхарма.
9. Тоест — да изпълняваш чужда дхарма.
10. Утвърждава се идеята, че веднъж задвижена, собствената карма не бива да се отрича, а да се приеме и „погаси“ чрез кармайога, защото всичко започнато (въвлечено в действие) е нечисто, деформирано състояние на битието, „грях“.
11. Санскр.: бхакти.
12. Ишвара.
13. Санскр.: майа.
14.Санскр.: прасада, букв.: „хранейки се с него“ — обичаен израз във философско-религиозните текстове, заимствани от фолклорно-епическата образност. Предава идеята, че висшата макрокосмична енергийност „захранва“ относителните й проявления на микрокосмично ниво.
15. Санскр.: сарвадхарма.
16. Според коментатора Шанкара трябва да се разбира буквално: паметта за атман-параматман, която унищожава всички съмнения.
17. Кришна, назован по бащино име.
18. В тази шлока Санджая разкрива, че той не е чул разговора между Кришна и Арджуна, а е видял цялата мъдрост на „Бхагавадгита“ вътре в себе си с помощта на „вътрешно зрение“, дадено му от учителя Вяса. Ясновидецът Санджая чува и вижда разговора между Шри Кришна и Арджуна, без да присъствува на бойното поле, като получава свръхестествено зрение от мъдреца Вяса, считан за автор на „Махабхарата“, а следователно и на самата „Бхагавадгита“.
19. Обръщение към Дхиратаращра, на когото Санджая предава беседата между Кришна и Арджуна.
20. Санскр.: мокшасаннясайога.
АЗБУЧНИК-КОМЕНТАР