Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
6. „Нагоре“ — към звездните светове на божествата, „в средата“ — ще се преродят в човешко тяло, „надолу“ — ще се преродят в животинско тяло.
7. Санскр.: гунатраявибхагайога.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Смята се за една от най-трудните в поемата. Тук е изложено учението на пурушоттама и за двамата пуруши. Мнозина смятат тази глава за много объркана и непоследователна, а други се съмняват в нейната автентичност.
Паралелно на учението за двете природи в седма глава, тук се развива учението за двамата пуруши…
Както бе посочено в четиринадесета глава, пуру. шоттама, намирайки се извън пределите на световния процес, синтезира не само индивидуалните пуруши, но и крайната двойка: пуруша — прикрити. Мъдрият, който г.ознава този синтез, е завършил кармата и вече е свободен.
1. Санскр.: джива бхута, буки. „живата същност на съществата“.
2. Ишвара.
3. Санскр.: расатмака сома, букв. „дъхава сома“ (от раса — вкус, дъх). Освен напитка на безсмъртието сома означава и луна, а луната се смята за регулатор на вкусовете и течностите.
4. Храната се дели на четири вида: която се дъвче, която се пие, която се ближе, която се смуче.
5. Неразрушим пуруша е единната световна жизнена енергия или силата на майя (майяшакти), която е неунищожима освен чрез познаване на атмана. Разрушим пуруша е личната душа на всяко същество (джива).
6. Ишвара.
7. Тоест отвъд дървото ашваттха (самсара) и по-висш от онова семе, което то е родило.
8. Санскр.: пурушоттамайога.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
В индийската философия психологическата обосновка на социалния строй е своеобразен похват. Ранният феодализъм оправдава съществуването си с теократични съображения. Царят е представител на националния бог (при семи-тите, в частност евреите) или дори непосредствен потомък на бога (шумерската култура, египтяните). В този случай проблемът за злото, за греха се разглежда като нарушение на божествените устои.
По-друг е подходът при решаването на тези въпроси в традиционните философски системи на Индия. Наистина и тук раджите отнасят своя произход към един или друг бог. Не с това обстоятелство обаче се обяснява структурата на обществото и решаването на проблема за злото като нарушение на социалните закони.
Индия е създала своеобразна кастова система. В страните от древния Изток неограниченият владетел, например фараонът, можел да постави когото и да било от своите поданици на каквато степен на социалната стълбица пожелае. Фараонът обединявал в свое лице и върховния управител, и върховния жрец. В Индия колкото и да е силен раджата, той не може да промени своето кастово положение. Той може да остане само кшатрия. Кастите са основани фактически на родова, а може би и на племенна групировка, тъй като шудрите очевидно представляват потомци на туземните племена (дравидите), покорени от дошлите тук арийци. Родоначалник на всички касти е Брахма, от чиято глава произлезли брамините, от ръцете — кшатриите и т. н.
Това е теологическото обяснение на социалната система, но от него произтича и психологическо: всеки орган на тялото на Брахма изразява известни психологически качества — брамините са мислители, кшатриите — дейци и пр. Заслужава внимание фактът, че почти до наши дни пан-дитите се опитват да обосноват кастовата система психологически. Но санкхя строи цялата психология върху теорията на гуните… Цялата психика с нейните сложни деления чак до буддхи е проява на пракрити, тоест е материална. Проблемът за злото се решава не в космически аспект (Муму — Тиамат, Апопи и др.). С други думи, злото не се противопоставя на доброто онтологически, както не се противопоставя битието на небитието. Ето защо в „етическата“ част на „Бхагавадгита“ не се поставя проблемът за злото като такъв, а само проблемът за „знанието“ и „незнанието“ (видя-авидя). Индийската философия разглежда проблема за злото само феноменологи-чески и следователно психологически, тъй като за санкхя тези моменти се приближават до почти пълната им неразличи-мост. „Бхагавадгита“ не би могла да претендира за пълен обхват на философските проблеми, ако остави настрана проблема за злото и психосоциологическите проблеми…
В шестнадесета и седемнадесета глава се разглежда антитезата „добро-зло“, а в осемнадесета, на базата на нейния психологически аспект — теорията за кастите…
Психологическият аспект на проблема допълва темата на втора и трета глава. Тук е развито учението за „двата пътя“ или линии на проявление — божествено и асурично за пътя на слизането и възкачването. Главата има подчертано полемични черти и е възможно да е насочена срещу нихилистичните философски теории, в частност против будизма. В тази глава на „Бхагавадгита“ отново се набляга на закономерностите на миропроявлението, на всеобщата правда и учението за Ишвара.