Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Брихадаранякаупаншиад — един от най-древните и значителни паметници, коментиращи самхитите.
Брихаспати — във ведийската и индуистката митология божество на молитвите и жертвоприношенията, другар и съветник на Индра. В епоса и пураните е жрец и наставник на боговете.
Брихатсаман — „велик химн“. Название на химн от Самаведа.
Буддхи — разум. Едно от двете (другото е манас) вътрешни сетива. Проявява се в две области: логическата (рационалната) и интуитивната (ирационалната), които действуват едновременно и в единство, благодарение на което буддхи има способността да контролира манас: решава коя мисъл на манас е правилна, кое от многото желания на манас да бъде изпълнено и т. н. Буддхи е сетивото, което осъществява фината, интуитивна връзка на индивидуалното „аз“ с неперсоналната същност — атман, поради което се изисква пълното му активизиране, за да се постигне сливането (йога). Като детерминатор буддхи е по-висш от манас.
Бхагават — им. падеж: бхагаван. Първоначално значение „щастлив“, „благословен“; по-късно „свещен“, „божествен“. В индуистката митология име-епи-тет на висшето божество. В „Бхагавадгита“ постоянен епитет на Видцну — Кришна.
Бхакта — предан на божеството, обичащ, любещ [божеството].
Бхакти — почитание, преданост, любов. Преданата любов между човека и бога.
Бхактийога — йога чрез любов. Третият метод за практикуване на йога в „Бхагавадгита“ (наред с джнанайо-га и кармайога). Трите направления са утвърдени като взаимнопроникващи се елементи на синтетичен метод. Бхактийога е достъпна за всички. Изисква само емоционално посвещение за постигане на вътрешна концентрация върху желания обект — параматман, който за целта се мисли в човешки измерения. Признава равенството на всички хора. Единственият ценностен критерий е наличието или отсъствието на любовна емоция към бога. Разпространението на бхактийога в Индия пред средновековието е изиграло роля за демократизиране на обществото — в „Махабхарата“ цар на Лунната династия, от която произлизат Кауравите и Пандавите; име на рода; обръщение към представител на рода.
Бхаратаршабха — бик [сред рода] на Бхарата. Епитет на Арджуна.
Бхарати — родът на Бхарата.
Бхима (Бхимасена) — вторият от петте сина на Панду — Пандавите, роден от съюза между неговата съпруга Кунти и бог Ваю; връстник на братовчед си Дурьодхана. Отличава се с изключителна физическа сила и бързина, изяждал огромни количества от храна, с което си спечелил прозвището Врикодара (Вълчи търбух), ненадминат в борбата и ръкопашния бой. Негово оръжие е сопата, подарена му от Майя — занаятчия на боговете.
Бхишма — Страшния. Син на Шантану и Ганга, роден като аватара на един от осемте божествени Васу. Като дете е носил името Деваврата или Гангадатта. Заради суровия му аскетизъм бил наречен Бхйшма. Най-възрастният и почитаният в рода, той изпълнявал ролята на баща по отношение на племенниците си Панду и Дхритаращра, както и на техните деца. Тежко ранен при битката на Курукшетра, където предвождал войската на Кауравите, не позволил да извадят стрелите от тялото му, за да не изтече кръвта му и да не напусне тялото, преди да настъпи свещената половина на годината, когато мокша (достойните за освобождение) напуснат тялото.
„Бхагавадгита“ е включена в книга шеста на „Махабхарата“, наречена „Бхишмапарва“ — „Книга за Бхйшма“, а книга дванадесета, наречена „Шантипарва“ — „Книга за покоя“ е изпълнена с негови наставления.
Бхригу — велик мъдрец, един от седемте велики риши. Роден от изгарянето на семето на Брахма в жертвения огън.
Ваджра — във ведийската и индуистка митология гръмоте-вична сопа, боздуган. Оръжието на Индра, което според „Махабхарата“ е изработено от костите на мъдрец-отшелник.
Вайшванара — „имащ облика на вселенски мъж“, епитет на Агни в една от неговите разновидности, наречена Бхану — огънят, който се намира в стомаха и извършва „храносмилането“. Слят с прана и апапа, той мели четирите вида „храна“: храната, която се приема чрез дъвчене; храната, която се приема чрез пиене; храната, която се приема чрез близане, храната, която се смуче.
Вайши — третата от четирите основни варни. Това са търговците, занаятчиите, земеделците. Характерни за вайшите се считат качествата раджас и тамас.
Ванапрастха — „горско отшелничество“. Третият период (ашрама), когато човек се оттегля в горска обител и там, очиствайки душата си от мирските страсти, се отдава на размишление за смисъла и значението на обредите и на покаянието.