Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Тази правда е противопоставена на нихилистичните учения за света като чиста илюзия и плод на страстта (кама). Подходът към разрешаване на световните проблеми по асуричен път се разглежда като груб и примитивен. Хората виждат единствения смисъл на съществуването, казва „Бхагавадгита“, в удовлетворяване на своята похот. Отъждествявайки кама с „аз“-а си, те се оплитат с яките връзки на карма-та и изпадат в илюзията на разделянето; приемайки единичното за цяло, те се съобразяват само със себе си и със своите влечения. Те са здраво уловени в кръга на раждането и смъртта и затова се раждат в „лоното на асурите“; ненавиждат Единното и в себе си, и в света. Тройна е вратата на това безумие: „гняв, въжделение и алчност“. Без да ги преодолее, човек не може да стигне до освобождението.
На тази степен на развитие „Бхагавадгита“ оправдава необходимостта от закони, които дават възможност на човека постепенно да се измъкне от мрежите на кармата и да се приближи към задачите на „висшия път“, за. които става дума в предходните глави. Така се разпознава божествената от асуричната участ, откъдето идва и названието на главата.
1. Джнанайога
2. Ишвара.
3. Санскр.: нарака.
4. Тоест прераждат се във все по-нисши същества.
5. Санскр.: шастри. В тази и в следващите глави под писания се разбира шастри.
6. Санскр.: дайвасурасампадвибхагайога.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Твърдението, че на известна степен от развитието е необходим закон като регулатор, предпазващ от впримчва-нето в мрежите на кармата от „трите гибелни врати“, налага да се разгледа отношението на човека към шастрите…
„Бхагавадгита“ прави диалектически кръг и разглежда шастрите от ъгъл, различен от този във втора глава. Ако там учителят се стреми да откъсне ученика от привързаността към формите и чрез тази изолация да му даде възможност за освобождение, то в седемнадесета глава Кришна показва мястото и значението на тези форми в системата на пътя (марга), посочен на ученика.
Главата започва с въпроса на Арджуна;.. как се съчетава учението за трите гуни, за божествения и асуричния път с йога. Кришна отговаря, като излага учението за трояко-то деление на вярата в зависимост от състоянието на трите гуни в човека… откъдето и произтича названието на главата (Йога чрез разграничаване на трите вида вяра)…
Състоянието, заг което се говори в дванадесета глава, е достъпно само за хора „избраници сред избраниците“, а в седемнадесета глава става дума не за „героите на духа“, но за средния човек, а проблемът за вярата се разглежда съобразно потребностите на това равнище, тоест от гледна точка на „всички хора“, на масата…
1. В тази глава под писанията се разбират шастрите.
2. От саттва — „светъл“, „сияен“; от раджас — „страстен“, „пристрастен“; от тамас — „тъмен“, „тъмнодушен“. В тази глава (шл. 2–4, 8–13, 17–22) и в следващата (шл. 7–9, 20–35, 37–39) са използувани прилагателни от посочените тук и в азбучника съответствия на трите термина.
3. Якши (вж.) и ракшаси (вж.), схващани като зли сили.
4. Духовете на умрелите изобщо, схващани като тъмни и враждебни сили, тъй като почитанието на предците е предписано от шастрите.
5. Петте елемента: ефир, въздух, огън, вода и земя в тяхното видоизменение като физическо тяло с определена психофизиологическа сетивност.
6. Тоест дисциплината на манас (вж.).
7. Варната на жреците (брамините), но може да означава и каноничните писания (брахмани).
8. Санскр.: яджна.
9. Санскр.: шраддхатраявибхагайога.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Глава осемнадесета представлява своеобразен конспект на основните положения в „Бхагавадгита“ и на някои техни страни в аспекта на кастовата дхарма, тоест в социологически план. Така беседата на ученика и учителя затваря тематичния кръг и като че ли отново се връща към началния въпрос,
Арджуна пита за смисъла на отшелничеството (санняса) и отказа (тяга) — тук се налага тези санскритски термини да бъдат преведени условно. Трябва да се отбележи, че и оригиналният текст не е строго издържан по отношение на употребата и разграничаването им. Шри Кришна дава следното определение: сянпяса е отричане от желаните дела, от влечението към делата и от желанието за техните плодове: тяга е отказ от делата изобщо. Така се повтаря темата на трета глава, но тук тя е развита малко по-различно: в светлината на учението за трите гуни. По този начин е поставена на плоскост, която определя характера на трите последни глави на „Бхагавадгита“.