Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Варна — „цвят“, „външен облик“, „вид“ [род], качество [достойнство], разред хора. Социален институт, който засяга съсловната структура на древноиндий-ското общество и е дълбоко вкоренен в древноин-дийската митология. (Условен превод — касти.) Една от най-известните версии на сюжета за митологичната трансформация на божествен персонаж или на първочовека в социална структура се съдържа в „Законите на Ману“, където варновата структура на обществото получава кодификация: „А за процъфтяването на световете той (Брахма) създал от своите уста, ръце, бедра и ходила брахмани, кшатрии, вайши и шудри“; „а за да запази цялата тази вселена, той, пресветлият, определи специални занимания за родените от устата, ръцете, бедрата и стъпалата. Обучението, изучаването [на ведите], жертвоприношението за себе си и за другите, раздаването и получаването [на милостиня] той определи за брахманите. Охраната на поданиците, раздаването [на милостиня], жертвоприношението, изучаването [на ведите] и непривързаността към мирските утехи той посочи за кшатриите. Пасането на добитъка, а също и раздаването [на милостиня], жертвоприношението, изучаването [на ведите], търговията, лих-варството и земеделието — за вайшите. И само едно занятие определи той за шудрите — да служат на тези варни със смирение“. Първите три варни се смятат за принадлежащи към „два пъти родените“, тъй като са минали през посвещение, което се смята за второ раждане, а шудрите са „един път родени“, тъй като са лишени от посвещение. Символиката на цветовете на варните получава семантична интерпретация в оценъчно-характерологичен план. В „Махабхарата“ например белият цвят на брахманите означава доброта, червеният на кшатриите — страст, жълтият на вайшите — смесване на предходните две качества, черният на шудрите — тъмнота.
Варната се предава по наследство (по майчина линия). Преминаването от една варна в друга се регламентира от дхарма и карма, чието взаимо действие определя индивидуалното битие. Смесе ните бракове се смятат за неправомерни.
Варуна — в древноиндийската митология бог, свързан с космическите води в цялото им многообразие; пазител на истината и справедливостта. Наред с Индра най-великият от боговете във ведийския пантеон. Син на Адити, главният сред Адитя. Варшнея — син от рода Вришни. Родовото име на Кришна. Васави — във ведийската и индуистка митология осем божества, които се включват в древноиндийския пантеон от 33 богове.
Васишха — във ведийската и индуистка митология един от седемте риши. Бил син на Брахма, но настигнат от проклятие, се лишил от тялото си. В индуистката традиция той е идеалът за брамин; той и неговите потомци се смятат за домашни жреци на царете на Слънчевата династия.
Васу — „добър“. Във ведийската и индуистката митология — осем божества, които образуват обособена група. В пураните и упанишадите те персонифицират природни явления, стихии и обекти.
Васудева — в индийската митология принц от династията Ядави, син на Шурасена и Мариша, брат на Кун-ти, съпруг на Деваки, баща на Кришна. Смята се, че Васудева е земното въплъщение на Праджапати Кашяпа. Според „Махабхарата“ когато династията на Вришните се разпаднала, Васудева напуснал тялото си в размисъл върху висшия брах-мап. Арджуна извършил погребалната церемония. В „Бхагавадгита“ Васудева е алегоричен образ на параматман, тоест синоним на Кришна. Самият Кришна назовава себе си Васудева, така го нарича и Санджая.
Васуки — цар на змиите-мъдреци, особен вид митични същества, които живеят в подземното царство.
Ваю — „вятър“, „повеи“. Във ведийската и индуистка митология обожествена персонификация на елемента въздух. В „Махабхарата“ е баща на Бхима.
Веданта — първоначално — учението, изложено в коментарите към ведите — упанишадите. Една от шестте ортодоксални философски системи в Индия. Съществува под формата на различни течения и школи от древността до наши дни. Основите на доктрината са формулирани около II в. пр.н.е. в последната част на „тройната основа“. (Вж. Брахмасутра). Теоретичните постановки се обуславят от принципа адвайта (недвойственост, монизъм). Основният философски въпрос е характерът на взаимовръзката дживатман (индивидуална същност) — джагат (материален свят) — брахман (абсолютна същност, реалност).
Веди — (ед. ч. веда — „знание“) съкратено название на четирите сборника: „Ригведа“, „Яджурведа“, „Самаведа“ и „Атхарваведа“, чието съдържание включва в неразчленен вид всички сведения на древните индийци (арийци и доарийци) за земята и космоса, за ритуала и магията, за социалната структура, за частния и обществения живот, за конкретните науки и поезията. Това синкретично знание е изразено с помощта на „свещеното“ слово, достъпно само за посветените. В по-широк смисъл включват и произведения от по-късна епоха: брахмани, упанишади и др.