Бхагавад гита

Тези два-три примера от екзегетиката на Ганди — техният брой може да бъде лесно увеличен — показват колко плодотворен и дълбок е бил този удивителен човек, който… говореше за най-сложните неща с прост вестникарски език.

ДЖАВАХАРЛАЛ НЕРУ (1889–1964). Ако съдим по собствените му признания, той се запознал с „Бхагавадгита“ твърде късно. В книгата си „Пробуждането на Индия“, която до голяма степен има автобиографичен характер, Неру пише: „Винаги с неохота съм се залавял да чета религиозни книги. Не са ми били по сърце техните абсолютистки претенции… И все пак бях принуден да се заловя за тези книги, защото да не ги познавам, не беше достойнство, а често пъти представляваше сериозна пречка… Много трудно ми бе да си наложа да прочета изцяло многото техни раздели, защото, колкото и да се стараех, не можех да създам у себе си достатъчен интерес към тях.“ Свидетелството на такъв човек за „Бхагавадгита“ е особено ценно, тъй като показва в известен смисъл границата на плодотворността на текста в условията на екстравертното съзнание.

В поемата Неру вижда преди всичко положението на личността в състояние на безизходност: „В период на криза, когато разумът на човека се измъчва от съмнения и се терзае от противоречиви задължения, той все повече се обръща към «Бхагавадгита», за да търси светлина и ръководство, защото това е поема, създадена в епоха на политическа и социална криза и нещо повече, в епоха на криза на човешкия дух.“ Затова авторът търси в „Бхагавадгита“ (и разбира се, намира) преди всичко учението за действието: „Тъй като за съвременна Индия е твърде характерно дълбокото разочарование… този призив към действие притежава особена притегателна сила. Това действие може също да се изтълкува от съвременни позиции като действие за подобряване на социалните условия и като практическо, безкористно, патриотично и благородно служене на обществото.“ В заключение на своите размишления за „Бхагавадгита“ Неру пише: „В нея има нещо неостаряващо и способно постоянно да се обновява — някакво вътрешно качество, състоящо се в способността към… устойчивост и равновесие въпреки конфликтите и противоречията. Във всичко това има някаква уравновесеност и единство.“