Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Дори когато предприеха крайната стъпка и отвлякоха жертвата си, те не я откараха направо в пресидия; защото и тя дори трябваше да бъде заблудена. Завързаха я на муле, водено от един от разбойниците, и й позволиха да гледа накъде вървят, докато стигнаха до мястото, отгдето следите им се връщаха обратно към града. Тогава закриха очите й с кожен пояс и в това състояние я вкараха в пресидия — без да е разбрала какво разстояние са изминали и че най-после я оставят да почине.
Всяко действие в тази сатанинска драма бе замислено с хитрост и изпълнено с точност, които правеха чест на ума на капитан Робладо, ако не и на сърцето му. Той беше главният деец в цялата история.
Вискара изпитваше отначало известни колебания — не от добросъвестност, а защото смяташе работата неизпълнима и се страхуваше да не бъде разкрита. Това можеше наистина сериозно да му навреди. Разкриването на такава недостойна постъпка би се разпространило като горски пожар из цялата местност и би било гибел за него.
Но красноречието на Робладо и собствените му долни намерения надвиха скоро слабата съпротива на началника; а щом започна делото, Вискара изпита особено удоволствие да го поведе докрай. Смешното възвание, преувеличените разкази за индианци, уплахата на гражданите, похвалите им за неговото енергично и храбро държане — всичко това беше приятно развлечение в скуката на казармения живот; докато трая няколкодневното посещение на индианците, комендантът и неговият капитан имаха винаги повод за веселие и смях.
Те бяха уредили толкова изкусно цялата работа, че на утрото след последния набег на разбойниците — отвличането на Росита — в селището нямаше човек — освен самите тях и двамата им помощници, — който да подозира, че делото не е извършено от враждебни индианци!
Не, имаше някой, който подозираше… само подозираше … Това беше майката на Росита. И девойката дори вярваше, че е в ръцете на индианци… Ако изобщо вярваше нещо!
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
— Ха, ха, ха! Първокласна шега, честна дума! — продължаваше със смях Робладо, като изпускаше кълба дим от пурата. — Единственото нещо, което ме е развеселило, откак дойдохме в това глупаво място; и в гранична застава дори човек може да се позабавлява, ако знае как. Ха, ха, ха! Не беше малко труд в края на краищата. Но я ми кажете, драги коменданте — защото досега вече сигурно знаете, — между нас казано, струваше ли си труда?
— Съжалявам, че си дадохме тоя труд — отговори сериозно другият.
Робладо го погледна и едва сега забеляза мрачното му изражение. Залисан с пурата си, не бе го видял по-рано.
— Ха! — възкликна той. — Какво става, господин полковник? Изражението ви не е на човек, прекарал последните дванадесет часа така приятно, както трябва да сте ги прекарали вие! Нещо не върви ли?
— Нищо не върви.
— Какво моля? Сигурно сте били вече с нея?
— Само за миг; но това стигаше.
— Обяснете, господин полковник!
— Тя е луда.
— Луда ли?
— Бясна. Приказките й ме уплашиха. Побързах да се махна, като я оставих на грижите на Хосе, който я пази. Непоносимо бе да слушам чудноватото й дрънкане. Уверявам те, приятелю, то ми отне всяко желание да остана.
— О — каза Робладо, — нищо! Тя ще се оправи след ден-два. Сега още смята, че е в ръцете на диваци, които ще я убият и скалпират. Добре ще е да я разубедите, щом се опомни. Не виждам нещо лошо в това, да научи где е. В края на краищата все ще трябва да и кажете, а колкото по-рано, толкова по-добре — ще имате повече време да я накарате да се примири. След като я затворихте там, гдето никой няма да я види и чуе, имате време за всичко. Никой не подозира … Никой не може да подозре! Всички разправят само: индианци, ха, ха, ха! А казват, че любовникът и, дон Хуан, искал да събере дружина да ги гони. Да, ха, ха! Няма да го направи — няма достатъчно влияние между хората и никой не иска да знае нито добитъка му, нито дъщерята на някаква си вещица! Ако беше за друга, и работата щеше да е друга може би. Но сега няма опасност от разкриване. Дори сам ловецът на бизони да се върне …
— Робладо! — прекъсна го глухо и тревожно комендантът.
— Е? — запита капитанът, като гледаше учудено Вискара.
— Сънувах … ужасен сън; и той именно …, а не бълнуването на девойката … ме смущава сега. Diablos!142 Ужасен сън!
— Вие. господин комендант… Вие, храбър офицер, да позволите един глупав сън да ви смути! Добре, кажете, какъв е този сън? Аз умея да тълкувам сънища. Уверявам ви, че ще бъдете доволен от разгадаването му.
142
Diablos (исп.) — Дяволи? Дявол да го вземе! Б. пр.