Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

— Много прост сън. Сънувах, че се намирам на скалата La Nina. И то сам с Карлос ловеца. той като че знаеше всичко и ме бе завел там, за да ме накаже… Да отмъсти за нея. Нямах сили да се съпротивлявам и той ме отведе до ръба на скалата. Струва ми се, че се вкопчихме и се поборихме известно време; най-после, когато се отървах от него, бях бутнат в пропастта! Почувствувах, че падам … падам! А горе виждах ловеца на бизони, сестра му, застанала до него, и най-накрая отвратителната вещица — майка му, която се смееше с висок, безумен смях и пляскаше дългите си костеливи ръце! Чувствувах, че падам… падам… а все не стигам до земята; и това ужасно чувство продължи дълго, дълго… докато се събудих от ужасния сън. И тогава дори не можех да повярвам, че съм сънувал, толкова ясно беше останалото впечатление. О, приятелю, това беше ужасен сън!

— И все пак само сън; а какво означава?

— Чакай, Робладо: не съм ти казал всичко. Преди час… не, преди четвърт час… докато мислех за съня, погледнах случайно към скалата и там, на самия й край, фигурата на един конник се бе очертала ясно на фона на небето… А конникът имаше образа на ловеца! Забелязах коня и стойката на конника, които много добре помня. Не можех да повярвам на очите. Отвърнах ги за миг… само за миг; когато погледнах пак, той бе изчезнал. Толкова бързо се е изгубил, та бях наклонен да мисля, че е било само въображение … че не е имало никакъв конник… и измамата се е дължала на съня ми.

— Много е възможно — каза Робладо с желание да успокои приятеля си, — много е възможно… и съвсем естествено. Преди всичко от мястото, гдето сме, до върха на скалата La Nina има не по-малко от пет хиляди лакти по птичи полет: а при такова разстояние да различите Карлос ловеца от кой да е друг войник, е съвършено невъзможно. На второ място, Карлос ловецът е понастоящем на пет хиляди мили оттук и излага на опасност скъпоценната си кожа за един товар вонящи кожи и няколко бали сушено биволско месо. Да се надяваме, че някой от неговите меднокожи приятели ще смъкне сламената му коса, от която толкова много се възхищават някои наши поблани. А сънят ви, господин комендант, е най-естествен. Чудно би било, ако не бяхте сънувал такъв сън. Споменът за ездаческото изкуство на ловеца, проявено на същата скала, историята със сестра му, както и подозрението, че сеньор Карлос не ще бъде много любезен с вас, ако научи всичко и ако успее да ви улови — всички тези последователни мисли са изплували изведнъж объркано в някакъв сън. Ами старицата … все за нея мисля, откакто я съборих на прага. Кой би могъл да забрави такава гледка, каквато представляваше тя тогава? Ха, ха, ха!