Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Фиона инстинктивно отстъпи назад.
Заразен.
Всяка от шестте секции на индикатора съответстваше на различен тип зараза и той веднага разбра за какво ставаше въпрос.
— Днес при мен идва една жена от Центъра за контрол и превенция на болестите. Може би все още е в града. Тя трябва да знае какво следва от тук нататък.
— Господи, Уолт.
— Най-добре да стоиш настрана. Всъщност ще се наложи да останеш тук, докато положението се изясни. — Той замълча, опитвайки се да се съвземе от изненадата. — Лоша работа.
30.
Уолт трескаво ровеше в безпорядъка на бюрото си, опитвайки се да открие визитната картичка. Остави Фиона под карантина в къщата си. Поръча й да седи в стаята на Емили и да чака обаждането му. Промяната в показателите на биосензора го бе докарала до паника, а подобно състояние му беше чуждо. Не обичаше болници, ненавиждаше дори настинки и грипове.
Въпреки че се чувстваше напълно здрав, започна да си втълпява, че паниката му всъщност е начална форма на треска. Звънна на Брандън, но той не отговори на обаждането му. Остави му съобщение да провери собствения си биосензор и да остане под карантина — заедно с Гейл — ако е необходимо. Процедурата налагаше крути мерки. Уолт съзнаваше, че с посещението си в управлението вече ги нарушава.
Най-после откри визитната картичка. На мобилния номер отговори гласова поща. Набра посочения служебен телефон и изслуша съобщението на секретаря, че доктор Линда Безел ще бъде извън офиса си до понеделник. Вероятно все още бе в долината — бутилиращата фабрика и водоизточникът на Дани Кътър се намираха в Лост Ривър Рейндж, на изток от Макей, а шофирането дотам в зимни условия отнемаше не по-малко от три часа в едната посока. Уолт предполагаше, че разследването й бе свързано с посещение и на фабриката. Дани Кътър се явяваше единствената му възможност да открие Линда Безел, но на неговия телефон също се включи гласова поща. Струваше му се, че започва да го втриса. Усещаше болки в стомаха, кожата го сърбеше и го мъчеше главоболие. Нахлузи син защитен костюм върху дрехите си и с облекчение си помисли, че предвид късния час, щеше да мине в този си вид единствено покрай дежурния полицай. Качи се в черокито и потегли, твърдо решен да я открие.
Пое на север, към Меката на парите. Кечъм/Сън Вали бе не просто богаташки, а супербогаташки район, с може би най-високата концентрация на капитали върху толкова малка площ в цялата страна. Тънещите в разкош огромни имения край пътя отдавна вече не му правеха впечатление. Пред погледа му изникна домът на Патрик Кътър, където по-малкият му брат обитаваше апартамент в източното крило. По измъченото, напрегнато лице на шерифа се четеше нескрито отвращение.
Резиденцията на Патрик Кътър се състоеше от пет старовремски плевни от Нова Англия, разглобени и пренесени тук от Ню Хемпшир и Върмонт, а впоследствие построени отново и свързани помежду си в един истински архитектурен шедьовър. Градината се поддържаше в безукорен вид дори през зимата, а всичките пет хиляди квадратни метра земя около къщата бяха опасани от висока ограда. Уолт спря пред затворената портална врата и фаровете осветиха покритата с отопляеми каменни плочи алея. Единствената паркирана отпред кола бе син седан с регистрационни табели от Бойси и стикер от агенция за автомобили под наем върху бронята. Знаеше чия е, затова не счете за нужно да проверява регистрацията в компютъра, а съдейки по приглушеното интериорно осветление, никой от присъстващите в къщата не възнамеряваше да я напуска тази вечер. Патрик рядко използваше това имение и прекарваше в него не повече от няколко седмици годишно, за разлика от брат си, който понастоящем го считаше за свой дом.
Уолт отново набра телефонния номер, но реши да не оставя гласово съобщение. Свали прозореца си и натисна копчето на домофона. Дани Кътър отговори на четвъртото позвъняване. Уолт се представи и попита за доктор Безел.
— Тук е — отвърна Дани. — Тъкмо преглеждахме доклада от инспекцията.
Не се и съмнявам. Дани се славеше като женкар, а часът беше малко след десет.
— Трябва да говоря с нея.
Порталът се отвори и Уолт паркира зад автомобила под наем. Дани Кътър се появи на входната врата бос, с разпасана риза и разрошена коса; не че това непременно трябваше да значи нещо. Дани бе копие на младия Джак Никълсън.
— Шерифе, приличаш на бояджия — пошегува се Дани. — Влизай.
— Ще чакам в колата — отвърна Уолт и тръгна обратно по алеята.