Смъртоносна гледка

Погледът й се отмести някъде над него. Той се зачуди какво ли ставаше в главата й. Само ако можеше да се види отстрани на какво бе заприличала под въздействието на метамфетамина. Нае я още когато беше самотна, отегчена, преуспяваща в професията си жена и я превърна в наркоманка с изпито лице, която не изпитваше никакви угризения от това, че нарушава клаузата за конфиденциалност в договора си. Може би причината не се криеше в него или в каузата му, а в нейния професионален живот насред огромна пустиня, изискващ пълна секретност. Държавният предприемач ежедневно превозваше с автобуси от Покатело три хиляди специалисти като нея — умници с лаптопи — а в онзи мормонски град представата за вълнуващи вечерни забавления се ограничаваше до чаша безкофеиново кафе в „Старбъкс“. Еднообразието започна да я съсипва още на шестия месец от четиригодишния й договор по този проект и тя копнееше в живота й да се появи някой като него.

Рой й подаде хартиения плик под масата. Пари не й вземаше. Не искаше да я кара да мисли за това, за да не започне да се колебае. Никога не я бе карал да плаща за метамфетамина. Много добре разбираше начина на мислене на хората със зависимости. Дори да не заставаше изцяло зад каузата му, със сигурност бе пристрастена към дозите, които той й осигуряваше. Ръцете им се докоснаха под масата и пликът смени собственика си, което върна живеца в унилите й, пожълтели очи.

— Мога да взема стая в „Лейзи Хорс“ — каза той. — Ако го пушиш в колата, рискуваме да те арестуват.

Тя вече не пътуваше с автобуса от Покатело. Живееше в двойна каравана близо до Мур, на няколко километра по-надолу по пътя. Така щеше да е по-далеч от колегите си и доста по-близо до бурния нощен живот на Арко, Айдахо, с население от сто и петдесет хиляди души. Всеки петък в местния кинотеатър имаше цели две вечерни представления.